Развийте вербалната дисциплина

"Упражнявайте собственото си говорене и коментарите, които правите към останалите, за да се фокусирате върху позитивното и да избегнете даването на оценки. Вместо да поставяте хората в някакви негативни категории и да им „окачвате етикети" с някакви пренебрежителни термини, опитайте се да използвате неутрални или положителни думи. Вместо да казвате: „Този човек няма и пени и само ще ме размотава до смърт", просто кажете: „Този клиент е внимателен по отношение на разходите си".

В моментите, когато ще трябва да наложите на самите себе си да избягвате негативизма и прибързаните оценки, приемете предизвикателството и се забавлявайте като на игра.

Опитайте се искрено в рамките на един пълен ден да избягвате да казвате каквото и да било негативно нещо или да давате оценка на друг човек. Ако успеете да направите това за един ден, опитайте и следващия. Вербалната дисциплина може да ви стане навик, който се отплати добре.
Ще видите, че хората започват да ви харесват все повече.”
/Пол Тим/

Допреди време тази вербална дисциплина и дисциплината на мислите ми беше на много ниско ниво. Много хора считах за “лоши”, живота за “несправедлив”, аз за “незаслужено неоценяван”. И в някои случай това достигаше до крайни състояния, от които “повече не може”.
Нищо добро не ми донесе. НИЩО.
Много трудно печелех нови клиенти.Губех и стари – независимо от спечелването на делата им. Постоянно влизах в разрушителни конфликти. Отделно – тази мой негативизъм дърпаше мен назад и в здравословно отношение-физическо и психическо.
В един момент осъзнах,че едва ли,едва ли ще доживея до пенсия дори – защото и не исках да водя този живот още 30-тина години – абсурд.
Започнах да следвам съветите на Уилям Хюит /”Развиване на психичните сили”/ - избягвам да слизам до сутерена на небостъргача на моя ум , внимавам какви мисли се въртят из главата ми и гоня негативните.
Подобренията започнаха.
Попадна ми и “Дневникът на един маг”П.Коелю и елементарното упражнение, препоръчано от него – при всяка негативна мисъл и усещане нокътя на показалеца ми се забива болезнено в основана на покътя на палеца – до кожата.
Много полезно упражнение – създава се и автоматичен рефлекс – негативното веднага събужда спомена за болката – и съответно организма се защитава – отхвърля негативното.

Уверявам ви – това ми донесе много ползи.
От една страна – олекна ми – падна тежкия отрицателен товар от психиката ми.
Промени се и отношението на хората към мен-вече с удоволствие комуникират с мен /и работят/.
Оказва се,че и при най-крайни начални противоречия винаги се намира решение – оптимално и за двете страни-кога по-бързо,кога по-бавно, но винаги /ако разбира се-имат интерес от такова споразумение/. Комуникацията не престава – а преди и да я имаше,то позициите вместо да се сближават се раздалечаваха и всеки се “окопаваше” и “въоръжаваше”.
Днес бях изненадан неприятно от текущ проблем. Реших да си направя експеримент – и оставих негативното да се развихри у мен за 2-3 минути.Глупаво решение. Усетих дълбоко в душата си едно гнусна храчка,която се залепи и ми отрови следващите часове.
Не мисля да си правя повече такива проучвания – не съм мазохист.
:)))

" В началото на всяко ново начинание аз по принцип търся категоричната победа, при това по най-бързия възможен начин. Не е задължително това начинание да бъде широкомащабно, дори напротив-колкото по-дребен е проблемът, толкова по-разбираем е той, толкова по-категорично и недвусмислено е неговото решение. Хората получават надежда,а гражданите, общинските служители и дори критиците на кмета са убедени, че действието и позитивната промяна са нещо повече от риторика /48 стр./
...За пръв път в историята на този парад,в който участваха над един милион карибски американци и много други хора, Денят на труда / 5 септ./ съвпадаше с еврейската Нова година.
Мнозина представители на еврейската общност настояваха да се промени маршрутът на парада на карибските американци. Аз не би трябвало да имам големи колебания при удовлетворяването на подобна молба, тъй като по време на кметските избори бях получил пълната подкрепа на еврейската общност, докато почти всички карибски американци гласуваха срещу мен. Те все още бяха гневни от факта,че преди по-малко от година бях успял да победя фаворита им.
Но аз избрах друг подход и потърсих контакт с хората, които провеждаха парада. По моя инициатива още през март започнаха серия от работни срещи... Малко по малко аз успях да ги убедя, че обединявайки усилията си, всички ние заедно ще превърнем събитието в един хубав празничен карнавал.Когато бях убеден, че усилията ми дават резултат, аз деликатно поканих за участие в срещите ни и неколцина от лидерите на евреите..Всички заедно изработихме компромисен маршрут за парада, след което проведохме специално общо събрание, на което съобщихме идеите си пред обикновените граждани.Кулминацията беше на специално парти, на което бяха поканени всички организатори на парада ( впоследствие това парти се превърна в традиция и се организираше в продължение на седем години поред). В крайна сметка вместо място на вълнения, районът се превърна в един мирен и гостоприемен домакин на парада, с който аз и моята администрация нямахме никакви проблеми през целия ни мандат./77-78 стр/"
/Рудолф Джулиани, "Лидерството"/

Бърза победа, дребните неща...И изкушението да покажеш сила, да накажеш дори.

Всъщност решавайки въпроса по този начин Джулиани "спечелва" хората, гласували против него.Спечелва ги категорично.И запазва подкрепата на своите.
С търпение, енергични действия , без тежки думи и дрънкане на оръжие.
Едно уникално решение.

"41.Александър се калявал,но и другите подбуждал да заякчават смелостта си в опасности. Понеже приятелите му вече предпочитали да живеят в разкош и спокойствие, развратени от богатство и почести, и понеже трудно издържали непрестанните походи, малко по малко стигнали дотам да злословят и хулят Александър. Отначало той не реагирал , казвал , че е присъщо за царското положение за благодеянията да се получава неблагодарност. И дори най-незначителните неща, които се случвали на другарите му ,той използувал, за да изрази своята благосклонност и добри чувства.

40.Видял,че хората му се разпускат и отдават на удоволствия и разкош... Укорил ги кротко и философски. Казал, че се чуди дето след толкова страшни битки са забравили, че по-сладко спят тия, които се трудят, отколкото тия, за които друг се труди, и не разбират, сравнявайки своя живот с живота на персите, че много по-достойно за роба е да живее разпуснато, а много по-достойно за свободния властител да се излага на трудности.

58. По време на битките се изложил на доста опасности, в младежката си дързост получил и рани... Стремял се с упоритост да надвие обстоятелствата, а силата - с мъжество, и смятал, че всичко е постижимо за дръзновения човек и всичко застава срещу нерешителния. Като обсаждал скалата, на която се укрепил С., а тя била стръмна и недостъпна, войниците изпаднали в униние. Александър запитал О. смел човек ли е С. Той отговорил, че е много страхлив. Тогава Александър рекъл: "Твърдиш следователно, че и скалата е превзимаема, щом като не е здрав началникът й." Той наистина изплашил С. и превзел скалата.

42. ...
Някакви македонци носели в мехове на мулета вода от реката. Срещнали Александър. Видели, че е страшно жаден.Бързо напълнили един шлем и му поднесли да пие. Той попитал за кого носят водата, а те отвърнали: "За нашите деца. Но ти да си жив, ще направим други, ако загубим тези." Чул това и поел шлема. Но се огледал и забелязъл клюмналите глави на конниците около него и техния поглед, устремен към водата. Не пил, върнал шлема и благодарил: "Ако само аз пия, те ще загубят духа си." Конниците видели неговата твърдост и великодушие, викнали смело да ги води и пришпорили коне. Нито ще се уморят, нито жажда ще изпитат, нито дори ще се смятат за смъртни, додето имат такъв цар.
Този устрем обхванал всички."

/Плутарх, "Успоредни животописи"/

"20. Истина,истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете,а светът ще се зарадва; вие ще скърбите,скръбта ви ще се обърне на радост.
21. Жена,когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света.
22.И вие прочее сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да отнеме.
23.И в оня ден няма да Ме питате за нищо. Истина,истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое Име.
24. Досега нищо не сте искали в Мое Име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
/Йоана 16/

10.Аз дойдох,за да имат живот и да го имат изобилно. /Йоан 10:10/

" Войната е път на заблудата.
- Заблуди противника,че не можеш да направиш нещо,при все че можеш.
- Прави се,че не можеш да използваш нещо,макар че можеш.
- Подмами го с някакво предимство,заблуди го и тогава го нападай.
- Ако е силен-изплъзни му се.
- Ако си го разгневил - объркай го.
- Престори се,че губиш - той ще се главозамае.
- Ако разполага със свежи сили - изтощи го"

/Сун Дзъ,китайски пълководец, ІV век пр.н.е /

Според мен войната /и живота/ е път не толкова на чуждата заблуда,колкото на самозаблудата ни,на нереалната ни преценка за себе си /ниска или висока/ на еуфорията, на Егото,на страха.
Гледах един от уникалните мачове на най-добрия боксьор за всички времена - Мохамед Али. В този мач той бе слабия. Много здрав,силен и издръжлив на удари противник. Затова Али 7 рунда само бягаше и се пазеше - и ядеше бой,много бой. В средата на
8-мия стана ясно,че противника се е изтощил напълно. И Али атакува. И го нокаутира с няколко удара.
Спечели.
Безпорно Али използва практически всички съвети на Дзъ - но тази му тактика си беше очевидна - всички я видяха, но един не я оцени - противника му. Защото виждайки я той сам се главозамая и още по-яростно раздаваше и сипеше удари.Докато в 8-мия рунд едва се държеше на краката си - от изтощение от собственото си "могъщество".И дете би могло да го събори тогава - и Мохамед Али го направи.

Всъщност - живота има смисъл,ако в битките си слабият - и победиш.
Тогава е ясно - че си по-силен.
По силен е духът ти - от твоя мозък,от твоята физика,от материалното.
"Срамота е да набиеш дете.Гордост е да победиш Шампиона."

"Онзи ден си говорихме за жестокостта,която някои хора са в състояние сами да си причинят.Често,когато се опитваме да им покажем доброто,да им покажем колко щедър е животът,отхвърлят идеята,сякаш идва от дявола.Те не обичат да искат много от живота, защото се страхуват от поражението.Но онзи,който реши да поведе справедливата битка, трябва да гледа на света като на неизмеримо съкровище,което трябва да бъде открито и завзето.
.........
Да разговаряш с Пратеника не означава да го разпитваш за света на духовете. Пратеникът ще ти служи за едно:да ти помага в материалния свят.От своя стана той ще ти помага, ако знаеш точно какво искаш.
.........
Ти си тук, за да търсиш някаква награда. Престраши се да помечтаеш и направи всичко възможно да превърнеш мечтата си в реалност. Трябва да знаеш какво ще предприемеш с меча си и това трябва да ти се изясни напълно, преди да сме го открили. Има едно нещо в твоя полза-ти търсиш наградата.Тръгнал си по Пътя на Сантяго, понеже искаш да бъдеш възнаграден за усилието. Вече установих, че изпълняваш всичко,на което те уча, търсейки да постигнеш някаква практическа цел. Това е крайно положително.
Остава единствено да успееш да обединиш практиките на РАМ и собствената си интуиция. Езикът на твоето сърце ще предопредели правилния начин, по който да стигнеш до меча и да боравиш с него. В противен случай упражненията и практиките на РАМ ще станат част от безполезната мъдрост на Традицията."
/"Дневникът ня един маг"П.Коелю/

СЪРЦЕТО,ИНТУИЦИЯТА,ЖИВОТА.

Преди време разгледах изследване,правено дълги години върху Лидерите във всяко област. В резултат - доказано било,че има една особена категория лидери / или висши мениджъри/, които освен чисто обективните знания и качества имат и нещо допълнително, неуловимо , но действащо. Мисля - може би имат СЪРЦЕ,ИНТУИЦИЯ и комуникират с тях.
Те били най-добрите.

“Съмнявам се в искреността си по отношение на духовното търсене,тъй като отдавна търся БОГ,а той все не ми се явява.Моля се в часовете за молитва, изминавам странни пътища,върша каквото трябва и приемам задачи,които ми се струват абсурдни.
Това е – съмнявам се в искреността си.
…
…избраните не съществуват.Всички са избрани,когато вместо да си задават въпроса “какво правя тук”,решат да направят нещо,което да събуди желание в гърдите им. В желаните неща са вратите към Рая,любовта,която преобразява,и изборът,който ни води към БОГ.Желанието ни свързва със Светия дух,а не стотиците,хилядите прочити на класическите текстове.Волята да повярваш,че животът е чудо,което дава възможност и на другите чудеса да се случват,а не така наречените “тайни ритуали” или “ордени на посветените”.И накрая, решението на човек да изпълни своята мисия го прави наистина ЧОВЕК, а не теориите,които той развива за тайнствата на живота.

И ето ме мен малко след средата на пътя….

Трябва да внеса промяна и да следвам мечтата си….”

/П.Коелю,”Дневникът на един маг”/

Както казва Джек Лондон – Добрия и Лошия се различават не по способностите си,а по пътя,който са поели.
И тъй като злото е “нееволюирало добро” /В.Толев/,то считам,че от лошите можем да вземем пример – защото те са от малцината,които УМРЯХА МЛАДИ /в периода си на усилена,атакуваща дейност/.
Като гледам развалини на 60-70-80г,които са пенсионери във всякакъв смисъл си мисля: “Не искам да се пенсионирам,не искам да остарея.”
Не искам и НЯМА.
Римляните са казали “УМРИ МЛАД” и са сътворили не само най-силната,а и най-съвършената държава за времето си.

ЖИВИТЕ СТРОЯТ.

Аз съм от тях.И ще бъда.

"Жесток ли е светът на бизнеса?

- Много е жесток."

/адв.Т.Батков/



"Въпрос:Много е писано за наемането на служители и твърде малко за уволнението.А то е не само по-драматично,но и доста сложно,ако искаме двете страни да се разделят без обида. Всъщност възможно ли е това? Аз например бях уволнен преди няколко месеца,но огорчението още не ми минава.

Отговор:Не се учудваме-твоят случай е наистина масов.Всъщност уволнението на хора без болка и обида се случва толкова рядко в бизнеса,че сякаш не съществува.

...

Всъщност доброто уволнение означава да се превърнеш в треньор и съветник.Кани` подчинения на обеди и общувай с него дори по-често от преди.Предложи му нови посоки за професионално развитие или възможни фирми,където да постъпи на работа.При всички случаи твоята помощ ще намали унижението.Уволнението е най-лошата част от бизнеса за всеки,който участва в него."
/Джак Уелч/


Ако приемем,че би могло едно такова поведение към подчинения- с уважение и помощ - да се превърне в масова практика,то не е ли възможно да приемем,че в обозримо бъдеще такова поведение вече ще го има и към конкурентите в бизнеса,там където отношенията сега са много жестоки?

Аз съм оптимист.

Считам това за неизбежно.

:)

Lita Ford ft.Ozzy Osbourne - Close My Eyes
Скъпи,толкова се страхувам като се замисля
и наистина не мога да разбера,
това което чувствам любов ли е
или просто си въобразявам
Ozzy:
Небето е в дланите ми и чака само да го вземеш
Какво да направя с нещастното си детство
припев:
Ако затворя очите си завинаги ще останат ли
спомените ми непроменени?
Ако затворя очите си завинаги ще останат ли
спомените ми същтите?
Ozzy:
Понякога е трудно,
толкова трудно да преследвам мечтите си
Не всичко е такова,каквото изглежда,
когато се изправиш пред мен
Lita:
Ти си като кинжал и се забождаш в сърцето ми,
а после вкусваш кръвта ми от острието
А когато заспя би ли ме приел в своята
топла и затъмнена гробница

-Би ли ме приел отново някога?
-Не,просто не мога да понеса болката!
-Би ли ми се доверил отново някога?
-Не,никога няма да бъде същото!
Ozzy:
Затвори очите си...
Затвори очите си...
Трябва да затвориш очите си за мен"

"[11:1] По цялата земя имаше един език и един говор.

[11:5] Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.
[11:6] И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;
[11:7] нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.
[11:8] И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).

.........
[2:15] След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.
[2:16] И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
[2:17] а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.
...........
[3:2] Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,
[3:3] само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
[3:4] Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
[3:5] но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
[3:6] Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.
[3:7] Тогава се отвориха очите на двамата.....
/БИБЛИЯТА,ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА - БИТИЕ/

Мисля си,че човек би могъл да се развива само при наличие на различие,на спор с друг човек, при необходмост да преодолява препятствия.И колкото повече усилие се изисква - толкова е по-голям напредъка.
Иначе си остава просто пазач на градината.Без да създава каквото и да било. Обикновено оръдие в чужди ръце.
Но в това противоборство той трябва да бъде активен,да търси енергично Истината,а не да се затваря в себе си пасивен - като мидите,коралите - низшите организми,непроменени от милиони, милиони години.
И тази активност да е положителна,да излъчва и въздейства с любов.
Пасивността е неуважение,както и негативизма,агресията.