Развийте вербалната дисциплина

"Упражнявайте собственото си говорене и коментарите, които правите към останалите, за да се фокусирате върху позитивното и да избегнете даването на оценки. Вместо да поставяте хората в някакви негативни категории и да им „окачвате етикети" с някакви пренебрежителни термини, опитайте се да използвате неутрални или положителни думи. Вместо да казвате: „Този човек няма и пени и само ще ме размотава до смърт", просто кажете: „Този клиент е внимателен по отношение на разходите си".

В моментите, когато ще трябва да наложите на самите себе си да избягвате негативизма и прибързаните оценки, приемете предизвикателството и се забавлявайте като на игра.

Опитайте се искрено в рамките на един пълен ден да избягвате да казвате каквото и да било негативно нещо или да давате оценка на друг човек. Ако успеете да направите това за един ден, опитайте и следващия. Вербалната дисциплина може да ви стане навик, който се отплати добре.
Ще видите, че хората започват да ви харесват все повече.”
/Пол Тим/

Допреди време тази вербална дисциплина и дисциплината на мислите ми беше на много ниско ниво. Много хора считах за “лоши”, живота за “несправедлив”, аз за “незаслужено неоценяван”. И в някои случай това достигаше до крайни състояния, от които “повече не може”.
Нищо добро не ми донесе. НИЩО.
Много трудно печелех нови клиенти.Губех и стари – независимо от спечелването на делата им. Постоянно влизах в разрушителни конфликти. Отделно – тази мой негативизъм дърпаше мен назад и в здравословно отношение-физическо и психическо.
В един момент осъзнах,че едва ли,едва ли ще доживея до пенсия дори – защото и не исках да водя този живот още 30-тина години – абсурд.
Започнах да следвам съветите на Уилям Хюит /”Развиване на психичните сили”/ - избягвам да слизам до сутерена на небостъргача на моя ум , внимавам какви мисли се въртят из главата ми и гоня негативните.
Подобренията започнаха.
Попадна ми и “Дневникът на един маг”П.Коелю и елементарното упражнение, препоръчано от него – при всяка негативна мисъл и усещане нокътя на показалеца ми се забива болезнено в основана на покътя на палеца – до кожата.
Много полезно упражнение – създава се и автоматичен рефлекс – негативното веднага събужда спомена за болката – и съответно организма се защитава – отхвърля негативното.

Уверявам ви – това ми донесе много ползи.
От една страна – олекна ми – падна тежкия отрицателен товар от психиката ми.
Промени се и отношението на хората към мен-вече с удоволствие комуникират с мен /и работят/.
Оказва се,че и при най-крайни начални противоречия винаги се намира решение – оптимално и за двете страни-кога по-бързо,кога по-бавно, но винаги /ако разбира се-имат интерес от такова споразумение/. Комуникацията не престава – а преди и да я имаше,то позициите вместо да се сближават се раздалечаваха и всеки се “окопаваше” и “въоръжаваше”.
Днес бях изненадан неприятно от текущ проблем. Реших да си направя експеримент – и оставих негативното да се развихри у мен за 2-3 минути.Глупаво решение. Усетих дълбоко в душата си едно гнусна храчка,която се залепи и ми отрови следващите часове.
Не мисля да си правя повече такива проучвания – не съм мазохист.
:)))