Да направим хората Щастливи !

Да наложим идеала си.Да се борим за мощ!По начин,който следва от самия идеал.
....
Чувството за мощ.Съперничество между всички индивиди да открият мисълта,която като звезда ще застане над човечеството.”Аз”-ът като първодвигател.
...
Боричкане за приложение на мощта,която представлява човечеството.Заратустра призовава към такава борба.
....
Целта си човечеството трябва да постави над себе си – но не в един погрешен свят,а в своето собствено продължение.
....
Да сътворим по-висше създание от самите нас,това значи да сътворим наше създание.Да сътворим нещо над самите нас! Това е импулсът на действието към дело,импулсът на зачатието. В целта лежи любовта,обожанието,образът на съвършенството,копнежът.
....
Три качества трябва да обединяват учениците: да бъдат привърженици на истината,да искат и да могат да споделят чувствата си и да познават хората.
...
Да се преодолее миналото вътре в нас: да се реорганизират инстинктите в нов ред и да се насочат всички към една цел: много трудно е това! Трябва да се превъзмогнат не само лошите инстинкти,а така също да се надделеят и тъй наречените добри нагони и да се осветят отново!
....
Колкото по-свободен и по-устойчив е индивидът,толкова по-придирчива става неговата любов:накрая той закопнява за свръхчовека,защото всичко друго не утолява неговата любов.
...
Нова форма на обществото да се утвърди борчески.Иначе духът унива. Никакви “градини” и просто “избягване на масите”.Война /но без барут/ между различните идеи и техните армии!
....
Да работим като художници над всекидневните ни дела и всяко произведение да довеждаме до съвършенство.Да имаме смелост да утвърдим почтеността си в избора на мотивацията,както подобава на мощния.
....
Цезар с духа на Христос.
...
Единството на твореца,любящия,познаващия властелин.

/Ницше,мисли из “Тъй рече Заратустра”/

Тъй рече....

“О,ти,лознице!Защо ме славословиш?Та аз те подрязах! Аз съм жесток,ти кървиш-що искаш ти, когато славословиш моята опиянена жестокост?
“Което е станало съвършено,всичко узряло –иска да умре!” –тъй говориш ти. Благословен,благословен да е косерът на лозаря! Ала всичко незряло иска да живее: уви!
Мъката казва: “Махай се!Отлети,о,мъко!” Ала всичко,което страда, иска да живее, за да узрее и да се радва и копнее.Да копнее за по-далечното, по-висшето,по-светлото. “Аз искам потомци – тъй говори всичко,що страда,-аз искам чада,аз не искам себе си.”

Ала радостта не иска потомци,не иска чада –радостта иска себе си, иска вечност,иска всичко да бъде вечно подобно на нея.

Мъката говори: ”Пръсни се,кърви,о,сърце! Върви,о,крак! О,криле,хвърчете! Издигнете се!Все по-високо на възбог!”
Мъката е също радост,проклятието е също благословия,нощта е също и слънце.”

/Ницше, “Тъй рече Заратустра”/

ЗАБАВЛЯВАЙ СЕ!

"Забавлявай се,работи много и парите ще дойдат!
Не губи време-грабвай всеки шанс!
Гледай положително на живота!
Ако не ти е забавно,продължавай напред!


НЕ ОТРИЧАМ,СПРАВЯЛ СЪМ СЕ ДОБРЕ И ИМАМ УСПЕХ.Твърдят, че превръщам всичко, до което се докосвам в злато. Питат ме каква е тайната.Винаги отговарям едно и също.
Няма никаква тайна.В бизнеса няма правила.
Просто работя усърдно и както винаги съм правил – вярвам,че мога.Но най-вече, опитвам се да се забавлявам.
Тези думи обобщават всичко,в което вярвам.Не губи време.Забавлявай се.Обичай семейството си.
Забележете,правенето на пари не е сред изброените.
Не съм си поставял за цел да бъда богат.Забавленията и предизвикателствата бяха това, което търсех в живота – и все още е така.
Открих,че ако се забавляваш,парите идват сами.
Щом нещо спре да бъде забавно,се питам Защо?Не успявам ли да оправя нещата,спирам да го правя."

/сър Ричард Брансън ,“Уроците на живота ми”/

Ръководя или Управлявам

Въпрос: Каква е разликата между ръководя и управлявам?

Отговор: Този твой въпрос ни е наистина любим.Получаваме го постоянно. Почти толкова често,колкото “Лидерите раждат ли се,или се създават?”,на който обаче имаме отговор и той е: И двете.

Докато твоят въпрос е по-труден и ние ще ти кажем нашия откровен отговор,че не знаем каква е разликата.Според нас преди всичко става въпрос за семантика.Добрите ръководители управляват и добрите управители ръководят.
Тогава къде е разграничителната линия между двата типа?Ние се обзалагаме,че тя се появява само когато не искаш да обидиш служител, който може да изпълнява дадена задача точно,но не може да развълнува дори автобус,пълен с деца,когато са на път към Disney World.При такава ситуация какво би казъл? Позна: Ти наистина добре управляваш.За да ръководиш хора,трябва да умееш да ги увличаш след себе си,да ги вдъхновяваш.”

/Джак Уелч,Сузи Уелч, сп.”Мениджър” бр.3/2008г./

От долу до Горе

" Millionaire.bg ще ви представи серия от впечатляващи истории за хора, които изминават тежък път и постигат поставената си цел - щастие и пари, разбира се.

Крис Гарднър започва трудния си път към богатството от един паркинг в Сан Франциско на 29 години. По това време той е баща на едногодишно дете и работи като продавач на медицинско оборудване. След поредния тежък ден Крис се запътва към паркинга и се качва в колата си. Тогава се появява червено Ферари, което търси място за паркиране. Естествено спонтанно Крис казва на шофьора на скъпото возило "Ще ти дам мястото си ако ми отговориш на два въпроса - Какво правиш и как го правиш?" И собственикът на Ферарито му казал, че е чисто и просто брокер, който прави по 80 000 долара месечно.

Брокерът обяснил механизмите на пазара на бедния Крис и той започнал да си търси работа в брокерска фирма. Това продължило 10 месеца. Нито една фирма не пожелала да вземе Крис - без образование, университетска диплома и без опит. “Идвах от нищото, фамилията ми нямаше никакви политически контакти, никакви пари. "Никой не искаше да се занимава с мен", разказва Гарднър. Той отчаяно се стремял към Уолс Стрийт и правел всичко, за да натрупа малко пари – от боядисване на къщи, рязане на райграса до чистенето на мазета. А и трябвало да издържа семейство. Разбира се станало и по-лошо. Гарднър влязъл в затвора - за неплатени пътни глоби. Само за десетте дни прекарани там, приятелката му го напуснала и взела сина им. „Бях съкрушен. Израснах без баща и си бях обещал, че никога няма да изоставя сина си. Това бяха най-ужасните дни в живота ми. Бях вътре, заедно с убийци и изнасилвачи и не знаех къде е единственото нещо, което обичам-сина ми“, разказва Крис.

Както всичко в живота, след всяка буря изгрява слънце. Преди влизането си в затвора, Гарднър получава покана за интервю. За съжаление то се оказва в деня, когато той е в затвора. Благодарение на пазача, той успява да се обади, за да си насрочи ново. Гарднър отива с всичко, което притежава-старите си джинси и блуза взета назаем. Интервюиращият го мисли за момчето с доставките, заради нелепия му вид. Крис решава да не използва невероятни истории за оправдание, а да каже истината- " Излизам от затвора за неплатени пътни глоби, жена ми ме напусна и ми взе детето, но аз съм тук при вас, защото вярвам, че съм добър за тази работа." Интервюиращият проявява разбиране и взема Гарднър в програма за обучение на брокери. С тази програма Крис ще се опита да получи работата за която мечтае.

След месец се появява бившата му приятелка и отказва да се грижи детето им. Гарднър обаче не може да си позволи да наеме апратамент и да гледа сина си там, но не може и да го остави сам. За това животът за двамата започва в жилища за безпризорни, а понякога и на улицата. Понякога лукс за тях е да спят под бюрото на което Гарднър работи. След много усилия Гарднър успява да намери апартамент и да измоли собственика да живее в таванска стая на двойна по-ниска цена.“Имах ключ в джоба си. Можех да кажа, че продължавам напред“, признава Крис Граднър. И го прави.

През следващите години Крис започва своята мечтана работа на Уол Стрийт, а през 1987 отваря собствена брокерска компания в Чикаго. И разбира се си купува онова червено Ферари. Днес той не разглежда историята си като холивудска приказка към успеха. Един мъж без образование, без пари, тръгнал от затвора и мостовете на Сан Франциско, за да стигне до собствена преуспяваща компания. „Това беше по скоро урок как да станеш по-силен, да вярваш в мечтите си и да не се отчайваш“ е категоричен Крис.

През 2006 излезе филм за живота на Крис Гарднър, в който Уил Смит изпълняваше главната роля."

www.millionaire.bg/article.jsf?flashCategoryId=11&articleId=744

За несъзнаваното

"Фигурите от моите фантазии решително затвърдиха у мене убеждението,че в психиката има неща,които не правя аз; те възникват сами и имат свой собствен живот.Всяка от фигурите представляваше някаква сила,която не бях самият аз.С тях водех разговори,и те изричаха неща,които не бях мислил осъзнато. Съвсем ясно долавях,че тя бяха тези,които говорят,а не аз.Една от тях ми обясняваше,че се отнасям към мислите си така,като че ли аз лично ги създавам,докато те според нея водят свой собствен живот. “Ако виждаш хора в някоя стая,няма да кажеш,че ти си ги направил,или пък че си отговорен за тях”.
...
Изключително силно ме заитригува фактът,че една жена вътре в мен се намесваше в мислите ми.По-късно разбрах,че тази женска фигура в мен играе типична,или архетипова, роля в несъзнаваното на мъжа и я нарекох “анима”.
...
Постепенно се научавах да разграничавам своите собствени мисли от казаното от гласовете.Ставаше дума главно за разграничаване на съзнанието и съдържанията на несъзнаваното.Те би трябвало,така да се каже,да бъдат отдиференцирани,а това се постига най-лесно,като се персонифицират и след това посредством съзнанието се установи контакт с тях.
Само по този начин може да им се отнеме властта, която упражняват върху съзнанието.
Тъй като тези съдържания на несъзнаваното са до известна степен автономни,тази техника не представлява особена трудност.Съвсем друго е да приемеш факта за автономността на несъзнаваните съдържания.И все пак точно тук се намира възможността за общуване с несъзнаваното.
Една такава “анима” бе успяла да убеди мой колега,че е неразбран художник.Той бе повярвал и това го сломи.Причината за неговия срив?Той не живееше със съзнанието за собственото си признание,а с признанието на другите.А това бе опасно,защото го направи несигурен и уязвим за инсинуациите на “анима”:защото това,което тя казваше,често пъти притежаваше изкусителна сила и дълбоко лукавство.
“Анима” може да срине човек до основи.
Но тя има и своята положителна страна.Тя е тази,която предава на съзнанието образите на несъзнаваното,а аз я ценя главно за това.
Главното в края на краищата е да се научим да разбираме проявите на несъзнаваното и чрез съзнанието да заемаме позиция спрямо тях.
....
Семейството и професията си оставаха основата,към която винаги можех да се върна, и която поддържаше в мен увереността,че аз съм обикновена,реално съществуваща личност –лекар, с жена и пет деца ... – това бяха реалности,които ме крепяха. Ден след ден те ми доказваха,че наистина съществувам,че не съм само един отбрулен от вятъра лист като Ницше.Той бе загубил почва под краката си, защото не притежаваше нищо друго освен вътрешния мир на своите мисли – който на всичкото отгоре го владееше повече, отколкото той него.Той нямаше корени и се носеше над земята, затова се поддаде на преувеличението и нереалността.
Тази нереалност за мен бе олицетворение на ужаса – защото разбрах този свят и този живот."

/К.Г.Юнг “Автобиография.Спомени,сънища,размисли”/