петък, ноември 21, 2008

Полезното

“Ти си прекалено сигурен в силата си.Практиките на … и разговорите с твоя Пратеник те накараха да забравиш,че трябва да победиш врага си.И че имаш уречена среща с него.
Преди да се научи да върти меча,ръката трябва да открие врага. Трябва да знае как да го посрещне.Мечът само нанася удара.
Преди този удар обаче ръката вече е победила или е претърпяла поражение.

Врагът представлява нашата слаба страна.Може да е страх от физическа болка,но може да е и преждевременно усещане за победа или желание да напуснеш битката,понеже си решил,че е безсмислена.

Врагът ни започва битката само защото знае,че може да ни засегне.
И то тъкмо там,където гордостта ни кара да мислим,че сме недосегаеми. Докато се борим,все се опитваме да браним слабата си страна. Тогава врагът ни нанася удар по незащитеното място – там,където вярваме,че сме силни.

Врагът идва за да изпита ръката и волята ни.Той навлиза в живота ни и ние в неговия с някаква цел.Тази цел трябва да бъде постигната.
Затова да избягаш от битката е най-лошото,което можеш да направиш.
По-лошо е ,отколкото да загубиш,защото и да загубиш,все нещо ще научиш. Чрез бягството не се научава нищо.

Искам да е ясно – врагът рядко представлява злото.
Той винаги съществува,защото меч,който не се използва,ръждясва в ножницата.”

/"Дневникът на един маг",П.Коелю/