Душата

"Наблюдавам как керванът прекосява пустинята.Керванът и пустинята говорят на един и същи език,затова тя му позволява да премине през нея.
Но тя ще следи всяка негова стъпка,за да провери дали той е в пълна хармония с нея.И керванът ще стигне до оазиса само ако издържи това изпитание.
Ако някой от нас,дори да е много смел,дойде тук,без да разбира този език ще умре още първия ден.
Виждам как водачите разчитат поличбите в пустинята и как душата на кервана разговаря с душата на пустинята.
…
Когато желаеш нещо от цялото си сърце ти се приближаваш до Всемирната душа.
Тя винаги е положителна сила.
Ние сме част от тази душа,но рядно узнаваме,че тя винаги е на наша страна.
….
Който веднъж влезе в пустинята,не може да се върне назад.А щом не можем да се върнем,единственото нещо,което трябва да направим е да открием най-добрия начин да продължим пътя си.
За останалото Бог ще се погрижи,включително и за опасността.
….
Живеех много добре,имах всичко, и мислех,че животът ми няма да се промени до смъртта ми.
Но един ден земята започна да трепери и Нил излезе от коритото си. Жена ми се боеше да не би водата да отнесе децата ни,а аз се страхувах,че ще видя разрушено всичко онова,което бях постигнал.
Ала нищо не можеше да се направи.Земята бе станала неизползваема и трябваше да намеря друг начин да си изкарвам прехраната.Но тогава разбрах думите на Бог:

Никой не се страхува от неизвестното,защото всеки човек е способен да отвоюва това,което иска и от което се нуждае.
……..
Сега когато ям,не правя нищо друго,освен да ям.Ако трябва да вървя, ще вървя,без да мисля за нищо друго. Ако трябва да се бия,все ми е едно дали ще умра сега или пък някой друг ден.
Защото не живея нито с миналото си,нито с бъдещето си.Разполагам само с настоящото и само то ме интересува. Ако можеш никога да не излизаш от настоящето ще бъдеш щастлив човек. Ще разбереш,че в пустинята съществува живот,че небето е осеяно със звезди,че воините се бият, защото това е част от човешкото битие.
Животът ти ще се превърне в безкраен празник,защото той не е нищо друго освен моментът, в който живеем.
….
Всеки учи по свой начин.Светът говори на много езици.
Бог е създал пустинята,за да може човек да се усмихне при вида на оазиса."

/ из “Алхимикът”, П.Коелю /

Уроци от мафията

“Посред вихъра на глобалната кредитна криза се търсят всевъзможни идеи за ограничаване на щетите и една от най-нестандартните е да се потърси за съвет... мафията. Книгата на Клеър Лонгбриг "Босът на босовете: Как Провенцано спаси мафията" може би не е лоша отправна точка.

Мафията не е ретроградна и консервативна, каквато я описват в клишетата. Тя съществува основно заради правенето на пари и затова като всеки друг бизнес е крайно прагматична.

Инструкциите на Провенцано могат да бъдат събрани в седем фундаментални правила:

1. Снишаване

Когато една компания е закъсала, първата задача е да се снишиш, да не те забелязват на радара, светкавично да се закрият всички проблемни позиции, дори това да е равносилно на изчезване от бизнес хрониките."Това е съвсем резонно - погребваш грешките си и продължаваш напред", обяснява анализаторът Питър Уолис. Освен това така се печели време за прегрупиране, успокояват се изнервените акционери и се получава кредит на доверие от тях.

2. Посредничество

"Хладнокръвие, яснота, коректност и постоянство. Учете се от всяка грешка, не изпускайте нищо, което хората ви казват и не вярвайте на всичко, което ви се препредава. Винаги търсете истината преди да разговаряте и помнете, че за вярна преценка никога не е достатъчен само един източник на информация."

Това писмо на Провенцано е наричано "манифестът на Коза Ностра".
След десетилетие на кърваво насилие при предшественика му Тото Риина, новият бос на босовете променя цялата корпоративна култура на организацията като инструктира хората да се научат на изкуството на преговорите и колко важно нещо е диалогът.

Подобно на всеки директор на компания, интересуващ се от медийния си образ, Провенцано не искал да изглежда като тиранин и предпочитал да го възприемат като "загрижен диктатор". Той координирал различни и конкуриращи се групировки без да им налага волята си. Никой не оспорвал върховната му власт, но той оставял впечатление, че решенията са вземани след дълги консултации.

3. Консенсус

Провенцано отговарял на писма и молби от всевъзможни хора - за работно място, оценки на изпити, общинско здравеопазване... Също като благотворителната дейност на големите корпорации, и той давал категорични инструкции - мафията трябва да се представя като позитивна част от обществото. Босът трябвало да изглежда като добродетел, като чичото в семейството, до когото се допитват за всичко - от бизнеса до личните проблеми. Той осъзнавал, че ако убедиш хората, че имат нужда от теб, бизнесът на мафията ще е далеч по-ефективен от това да им бъде налаган със сила.

"Казвайте ми какво искат хората. Те трябва да очакват от нас само добро", пише той писмата си. Един от триковете за възраждане на организацията е изграждането на обществен консенсус. Мафията винаги е зависела от подчинението (или добрата воля?) на обществото. В бизнеса с "продаването на защита" социалният контрол е съдбоносен - ако "клиентите" ти се обединят и се разбунтуват, загубен си.

4. С нам и Бог

Сред традиционните последователи доверието се печели под маската на... смиреността. Провенцано намята пасторалната мантия на авторитета на селски свещеник, писмата му са изпъстрени с цитати от Библията, зад които следователите търсят някакъв скрит код, а в действителност те са просто средство за ръководство на "паството". Все пак магистратите сочат, че той предпочитал пасажи за наказание, вина и мъст, чрез които печелел и кредит на доверие като глава на организацията.

Подобен подход - че чрез тях действа самото Божие провидение - са прилагали дори политици като Тони Блеър и Джордж Буш. Специалисти посочват, че в действителност те не са част от религиозната десница, а само искат да изглеждат свързани с нея до някаква степен.

5. Политическа гъвкавост

Бизнесмени от най-различни сектори и политическа ориентация в един момент биват включвани в правителствените структури като съветници без да им се налага да променят принципите си.
"Тайно създавахме връзки с политици без никаква връзка със скандали или корупция. Ако се разбереше, че ги подкрепяме, опозицията щеше да ги смачка за 24 часа", разказва Жюфре.

6. Прераждане

При политически скандал или бизнес провал е жизнено важно новият бос да се дистанцира от него и някои дори се представят като напълно преродени, различни личности.
"Когато излязох от затвора, открих Провенцано съвършено променен. От поръчковият убиец, който познавах, той бе започнал да придобива черти на светец", спомня си Жюфре.

7. Умереност

Кариерата на босът на босовете се развива от наемник до бизнес инвеститор, политически стратег и влиятелен лидер. Част от мистерията около персоната му е, че никой не е знаел дали е гений или полуграмотен късметлия. За да поддържа образа си на "човек от народа", Провенцано умишлено изпъстря инструкциите си с правописни и граматически грешки и винаги се подписва със скромното "Смирено моля да простите грешките в писмото ми...".

Това е стратегия, която политици и бизнесмени използват доста успешно. Президентът Буш например, идва от семейство от най-високите етажи на американското общество. Той не е истински тексасец и не знаем доколко маниерите му са резултат от некомпетентност или това е трик за печелене на популярност, но е факт, че сработва, коментират анализатори.

По същия начин Джъстин Кинг, мултимилионерът, спасил търговската верига "Сейнсбъри", заявява: "Не съм много по четенето на книги... аз съм обикновен човек". Той не изтъква, че е от елитно лондонско семейство, а гради образ на човек, израсъл без привилегии, но и не оставя съмнение, че именно той е човекът с власт.

Провенцано прави нещо повече - започва да създава усещане, че е толкова скромен, че по-скоро би искал някой друг да поеме работата. "Искат да им казвам какво да правят, но кой съм аз, че да им диктувам как да се държат? Не мога да заповядвам на никого, по-скоро търся някой да ми дава заповеди на мен", казва той в едно от писмата си.

В това, разбира се, няма грам истина.”

По http://www.dnevnik.bg/

"Маркетингът е контактен спорт

Да се доверяваш на собствените си сетива е на пръв поглед еретична идея в маркетинга. Всеки учил, практикувал или докосвал се до маркетинга знае, че никой не е средно статистически и че неговите мнения и представи не представляват мненията и представите на целевата група потребители. Истината е само в данните от изследванията на тези потребители. ... и това е самата истина! Така трябва да се прави. Въпросът, който обсъждаме е може ли да опознаем потребителите само на база тези изследвания.

Нашият отговор е, не! Няма човешко поведение или мотивация, които да могат пълно и изцяло да се опишат във въпроси и числа. И то еднозначно. Подреждането на късчетата информация е изцяло субективно. Като се прибави и непълнотата на картината се вижда колко лесно едни и същи данни могат да бъдат интерпретирани по много различни начини.

Има един учебникарски пример по маркетинг, в който една фабрика за обувки изпраща последователно двама маркетинг специалисти в пустинята, за да проверят дали там има пазар за обувки. И двамата се връщат с една и съща информация – хората в пустинята ходят боси. Но двамата интерпретират тази информация различно. Единият казва „Няма никакъв пазар, хората не носят обувки”, а другият казва „Имаме страхотен потенциал, никой няма обувки”. Или с други думи, според единия хората ходят боси, защото така предпочитат, а според другия, защото никой не им е предлагал обувки.

Тази разлика в интерпретациите ние наричаме развит усет към пазара и потребителите. Този усет се изгражда само и единствено в директен контакт с хората – било то чрез фокус групи (присъствие на фокус групи, а не четене на доклади от фокус групи) или чрез неформални разговори с тях. Този директен контакт развива сетивата на маркетинг специалистите, настройва техните възприятия към мотивацията и светогледа на техните потребители. Защото само в директния контакт се виждат потребителите в пълния им образ – как са облечени, как говорят, какво ги вълнува, как реагират на един или друг сигнал. И след като си контактувал достатъчно дълго и си чел количествени данни, вече можеш да градиш живи хипотези за тях. Тогава е и по-лесно да прецениш дали имаш достатъчно информация, за да правиш верни хипотези относно липсата или наличието на обувки.

Тук ще направим и едно важно допълнение. Липсата на изследвания не означава, че не можеш да започнеш да опознаваш потребителя си. Много от потребителските групи могат сравнително лесно да бъдат наблюдавани – тийнейджърите в училищата, майките в градинките, мъжете в магазина и т.н. С други думи, информация се събира не само с изследвания. Ако не си правил изследване, не означава че не можеш да имаш информация за пазара. Както и ако си правил изследване, не означава, че познаваш пазара.

Когато човек изчете прилежно един куп графики и таблици за своя пазар, може да започне да мисли за него като нещо безлично. Всъщност, пазарът е жив и сложен, защото се състои от отделни личности, които могат да се опознаят цялостно само при пряк контакт. Затова, успешните бизнеси практикуват маркетинга като контактен спорт."

източник:
http://www.mmdpartners.com/

Пътеки

- “Разправи ми –пита,- какви пътеки има?Криви,прави?Хубави,лоши?
- Лоши пътеки-казвам,-няма!Пътче ли е,то води за някъде,значи не е лошо. А кое къде води,то е пък друго. Най-интересни са старите пътеки,запушените.
Имало село-няма го.Останала пътеката.Тръгнеш по някоя,вървиш и се чудиш: “Тая за къде ли води?Каква й е насоката?” Вървиш,вървиш,излезеш на мегдан: имало нива,отнесъл я дъждът,но пътеката показва:имало нива.
- И какво?-пита ме.-Поправяш ли тези пътеки?
- Зависи - казвам,-има такива,дето…Заспала работа-заминала!Ето, да речем, нивата:за какво ти е умряла нива?За какво ти е кале превзето?Развалено… Виж,ако става за нещо-да! Хубост, ако има някаква за гледане,тогава –да! Отпушвам я тази пътека.- Значи,главното за тебе е хубостта?

- Точно! Хубост ако няма,поука – тоя свят за какво ти е!”

/Н.Хайтов,”Пътеки”,сб.”Диви разкази”/