четвъртък, август 30, 2007

"ЗЪРНА

Лишеи на скала.Скалата е на възбог-грамадина, канара! А лишеят-пърхот... сиво, размито петно. С просто око едва се забелязват и само лупата открива хиляди зърна без корен и без връх.
Земята е далеч от тях, далече е и влагата.Храни ги вятърът с остатъците от земния прах, пои ги дъждът.От дъжд на вятър те ядат,от дъжд на вятър пият вода.Пърли ги жегата, студ ги сковава, но не изтървават камъка.
Колонии, обречени на гибел,отшелнически, сиромашки, живущи по милостта на ветровете, по каприза на дъжда.Нищи духом,събрали нищетата си, за да направят...петно.
Така изглежда в началото.Но забелязваш сетне-сивите безпомощни зърна пораснали, развили се и наедрели, превърнали се в кожести корави люспи,люспите-в нокти,които обгръщат камъка,завиват го...повиват го, впиват се в него и тогава чак ти става ясно каква корава душа крият те в себе си.И разбираш,че са дошли на камъка не за милостиня, а за борба.
Захване ли борбата, лишеят се оттегля.Та и не е малко,дето е направил:няколко случайни зърна се приютили незабелязано,криво-ляво са се закрепили,криво-ляво са се размножили, направили са малко земя и отстъпват полестражението на зеления мъх... "Теренът" е вече утъпкан,изпробван,запасен с вода и със земя, скъпернически трупана прашинка по прашинка-мъничко,суха,но все пак земя!Това е всичко,което завещава лишеят.
Мъхът не закъснява да израсне-рунтав и наежен.Под лупа той е същинска гора от дървета-чепати,разклонени,сгъстени...гъсталак от зеленина, която всяка година умира,за да поникне друга върху нея.Мъртвата "гора" попива дъждовете като гъба, ферментира, гние и все повече умножава земята върху камъка.
Земя върху камък!Туй е вече поприще за други семена.Те кацват случайно,плахо и полека се развиват,плахо и полека се забиват...Нагоре към небето започва да расте дърво,а надолу-една бургия,мека,препълнена с дяволска сила,която пробива и разцепва камъка на две,на четири,на сто.Схватка на живот и смърт,която ще завърши с победа на дървото.И няма връщане за камъка.Веднъж разцепен, той все повече отстъпва, раздробява се,разпада се,докато най-сетне самият той стане на...земя.
Така се топят скалите,изчезват камъни,загиват планини и върхове.Така жилавата жизнена вълна постепенно залива земята и там,където някога е било каменна пустиня-зашумява лес."
..
/Н.Хайтов,сб."Шумки от габър"изд.1984г./

вторник, август 28, 2007

Мисли

"Сещам се за историята на двамата каменоделци: Когато ги попитали какво правят, единият отговорил- "чукам камъни", а другият отвърнал- "градя темелите на храма". Така ако ние имаме усещането, че правим нещо велико, нека го правим всички заедно"
/ Миглена Тачева, министър на правосъдието /

"Над всичко обаче стои усилието да не проиграем репутацията си, която имаме сред нашите клиенти"
/ Дейвид Рубинстийн, Carlyle Group /

"Винаги съм се стремял да имам уникалност на пазара и за разлика от повечето търговци винаги съм бягъл към по-качествената тема.
....
Кое е на-важното качество за един служител на "Гранити"?
- Да работи сърцато работата си....
Това,към което винаги съм се стремял, е да знаем защо се събуждаме сутрин, защо идваме на работа и защо работим-поведение изключително целенасочено и целеустремено."
/Стоян Стоянов, съсобственик на "Гранити"ООД/

"Просто съм любопитен.Искам да знам всичко. Например като дете ме интересуваше защо шофьорът на автобуса иска да кара автобус.
...
Никога не подхождам към едно интервю с мисълта: "Сега ще го навра в миша дупка" или "Ще му вдигна рейтинга". Просто се опитвам да науча нещо ново.Опитвам се да задавам кратки въпроси. Не казвам "Аз.."
/Лари Кинг/

понеделник, август 27, 2007

"Йерархия на потребностите

Ейбрахам Маслоу предлага определена йерархична последователност на потребностите:
- Потребности от самоактуализация
- Потребности от признание и самоуважение
- Потребности от принадлежност и обич
- Потребности от безопасности сигурност
- Физиологични потребности.

За да функциониа нормално Азът следва да задоволи тези потребности. Задоволяването на потребностите от по-високите равнища предполага задоволяване на потребностите от по-ниските равнища. Когато базовите потребности са задоволени Азът се изпълва с вътрешен мир, със сигурност, с увереност в собствените сили и се устремява към самоактуализиране-непрекъснато реализиране на вътрешния потенциал, талант, способности, призвание, съдба.
Самаоактуализиращата се личност е:
- Открита към себе си и другите, личността може да се приема такава, каквато е; приема спокойно повратностите на живота без излишно безпокойство, вина, страх, тъга;
- Спонтанна- отиваща отвъд ограниченията, личността живее, а не се готви да живее;
- Съсредоточена върху проблемите- личността е заета с решаване на проблеми; осъзнава своя живот като мисия, свободна от угнетяващата себезатвореност;
- Автономна-независима от външните обстоятелства,запазваща мъжество пред трудностите и ударите на съдбата;
- Благоговение пред живота- изпълнена с поклонение и радост от живота,която е неподвластна на времето, мечтае,учудва се на неща, които не учудват другите;
- Чистота на пориви и върхови преживявания- Може да изпита преживявания, които разкъсват хоризонта на всекидневното: екстаз, почуда,страхопочитание, възхищение, засягащо дълбините на душата;
- Приобщена - изпитва дълбока привързаност, любов, състрадание и отдаденост на другите;
- Смирена-осъзнава битието като незавършимо, без брегове, което я прави смирена и открита за изменение на самата себе си;
- Открита към ценностите, убеденост в границата между "добро" и "зло";
- Богати емоции и чувство за хумор;
- Силно изразени творчески способности и творческа устременост."
/ "Психология на човека",учебник, "Хермес"/

четвъртък, август 23, 2007

"Благодарете всеки ден

Много успели мъже и жени твърдят, че са постигнали всичко сами.Истината обаче е, че никой не е в състояние да достигне върха сам, без помощ. След като си поставите цел и направите първите стъпки към осъществяването й, ще установите, че получавате помощ от най-различни посоки. Трябва да сте готов да благодарите и за човешката, и за божествената помощ, която получавате.
Признателност е красива дума, защото описва едно дълбочинно духовно състояние на ума. Тя дарява личността с магнетичен чар, отваря залостени врати и свързва разума и душата с Безграничния Разум.
Благодарността, както и останалите характеристики на очарователната личност, е просто въпрос на навик. И състояние на ума. Ако не усещате искрено благодарността в сърцето си, думите ви ще звучат кухо и фалшиво.
Благодарността и благородството са тясно свързани.Когато съзнателно развивате у себе си чувството за благодарност, вашата личност става по-благородна, респектираща, излъчваща достойнство.Никога не позволявайте денят да си замине без да изречете поне няколко думи на благодарност за своите блага, защото и благодарността,както много други неща, е въпрос на сравнение.Сравнявайте обстоятелствата и събитията с онова, което би могло да се случи. Ще осъзнаете, че колкото и лошо да е стечението на обстоятелствата в момента, можеше да бъде и по-лошо. И ще бъдете благодарен, че все пак не е.
Признателността добива нова сила, когато е изречена на глас. Семейството ви сигурно знае, че сте им благодарен за вярата във вас, но все пак, казвайте им го. И то
по-често. Ще установите как цялата атмосфера в дома ви става по-приятна и
по-сърдечна.
Не забравяйте-винаги съществува нещо, за което да се благодари.Дори потенциалният клиент, на който дистрибуторът напразно е предлагал даден продукт, може да получи благодарност за това,че е отделил време за да изслуша офертата. Следващия път ще бъде по-благосклонен да купи.
Благодарността не струва нищо, но представлява голяма инвестиция в бъдещето."
/ Наполеон Хил /

сряда, август 08, 2007

Константин Симонов

* * *
Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

/http://www.litera.ru/stixiya/authors/simonov/zhdi-menya-i.html/

Бабата на жена ми е чакала своя мъж 20 години.Той бил в Белене. Мисля си - какво го е крепяло, как е издържал 20г.мъчения от комунистите? СЕМЕЙСТВОТО.
Жена му го е посещавала, писала му е писма.
И случайно го освобождават няколко дни преди сватбата на дъщеря му, която оставил почти пеленаче.

Вероятно семейството е крепяло и ОДИСЕЙ през дългите години на завръщането му от ТРОЯ.
Очевидно СЕМЕЙСТВОТО е и опора, и стимул за човека. Нещо изначално, фундаментално вътре в нас.
Адам и Ева са били семейство. Така и ние българите сме запазили своята идентичност през 5-те века турско робство. Така и евреите.
Доколкото знам и всички американски президенти са били семейни.И всички руски ръководители от Ленин насам.
Семейството е дъгогодишно,постоянно изпитание, смирение, борба, търсене, търпение, екипност, комуникация.
Може би и затова е голям процента на разводите - слабост на характери. И процента на хората, които съжителстват без да сключват брак - да, няма статистика колко от тях остават до края заедно, и то при моногамност, но тъй като основния мотив да не се сключва брак е точно възможността за бърза раздяла, то аз не вярвам връзките им да издържат дълго - защото раздялата е предвидена още при събирането им.
Казват, че НЮ ЙОРК е "градът на самотниците". А според всички проучвания в затворите до деградация се стига най-лесно чрез самота. В затворите тя /самотата и изолираността/ се налага на човек - и степента й е най-голяма при най-тежки престъпления.
В живота хората сами си я налагат.
ЕГАТИ БЕЗУМИЕТО.
:)))

неделя, август 05, 2007

Когато времето не стига, бъди готов да натиснеш спусъка

"...когато станах помощник-федерален прокурор...Тогавашният ми шеф ...обичаше да използва лозунга “Просто го направи!”.Той беше убеден привърженик на действието и непрекъснато ни повтаряше, че ако изберем някакво действие пред безплодното колебание, ние ще бъдем по-добри юристи, по-добри хора и по-добри във всяко друго отношение.
Точно тази концепция използвах и в качеството си на кмет. Когато се появеше проблем, ние моментално се залавяхме да го разрешим по най-бързия начин- нещо,което в никакъв случай не изключваше разгорещените спорове и дебати при търсенето на най-доброто решение. Мисля, че този подход беше един от факторите, които но помогнаха да спечелим доверието на гражданите на Ню Йорк.

Използвайте творческото напрежение

По време на някои заседания с най-близките ми помощници летеше перушина. Аз намирам дабатите за много полезни и без колебание ги предизвиквам, за да чуя максимално количество възгледи и мнения,по всякакви въпроси. Ако изслушам 3-4 мнения винаги съм в състояние да взема по-добро решение.А ако хората,които ги изказват, правят това пламенно и страстно, още по-добре.
Но пламенен дебат не може да стане ако се знае, че крайния резултат е предварително решен. Ако вашите подчинени са убедени, че вие ще уважите мнението на най-високопоставената личност, или ще предпочетете това на човека,когото познавате най-добре, те никога няма да защитят своята теза до онази степен, която вие желаете."
/ "Лидерството" Р.Джулиани /

четвъртък, август 02, 2007

Във вашия ум идеите всякога трябва да бъдат положителни... Отложите ли за утре, работата е свършена, т.е. никога няма да я направите. Вие може да проверите този факт. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се, искате да го запишете, но отлагате за другия ден. Отложите ли, всичко е забравено вече. Същото няма да се яви втори път. Ако трябва ти веднага ще станеш и ще запишеш съня си. Този закон действа нaвсякъде в живота.
Като ти дойде една добра мисъл, приеми я, не казвай: ще я изпълня, когато имам повече време. Не, ако сега не я запишеш, ако сега не я изпълниш, ти няма да я изпълниш никога, ти няма да я запишеш никога. Напиши, не отлагай, защото нещата трябва да се заверяват едновременно в трите свята.
Всяка свещенна мисъл се проявява в света на мисълта, после в астралния свят и най-после във физическия. След като и се даде форма, тя придобива съществувание. Тя дойде днес, ти казваш: днес не съм разположен, утре ела! Утре вече тя намира друго място. Втори път не се връща при теб. Законът действува много рязко, затуй трябва да бъдете внимателни.
( Петър Дънов )