И законодателя греши.И ние грешим...

Законодателна грешка е безспорно новата редакция на чл.274 ал.4 ГПК в сила от 21.12.2010 г:

"Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване."

Текста значи, че определенията по тези дела НЕ подлежат въобще на обжалване и нито от мястото му, нито от друго тълкуване може да се направи различен извод. В това обществото е право:

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/09/1040689_izpusnata_duma_lishava_firmi_i_grajdani_ot_sudebna/#comments

Но не съм съгласен с коментарите, че са анти-демократични, противоконституционни и т.н.. изискванията на чл.280, за касационно обжалване.

Защото:

- безмислено е да се товари ВКС с дело, по което съдът се е произнесъл така, както съдилищата винаги са се произнасяли Еднозначно - всички съдилища, през всичките години. Очевидно и ВКС ще се произнесе така. Затова т.1 и т.2 са с точните формулировки - допускат обжалване само ако съдът се е произнесъл "в противоречие с практиката на Върховния касационен съд" или въпросът "е решаван противоречиво от съдилищата".

- ако обаче са налице измение в обществените условия или има друг сериозен аргумент то може да се наложи съдът да промени тази практика, независимо от не-промяната на законите. И тогава се дава възможност ВКС да бъде сезиран с този въпрос - "от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото." /т.3/, независимо, че съдебната практика през годините е еднозначна.
- третия ми аргумент е - че и по стария ред, когато тези изисквания ги нямаше- ние пак процедирахме все едно ги е имало - винаги слагахме практика на ВС и другите съдилища и убеждавахме върховните съдии, че обжалвания акт е в противоречие с нея, с установеното и приетото.

Що се отнася до изискването жалбата до ВКС да е подписана и от адвокат - то това се прави за да има някакво експертно ниво, някаква гаранция за професионализъм. Не, че адвокатите не пишем неверни неща, то е ясно, че във ВКС съдът ще каже на едната страна, на единия адвокат - "Вие грешите" и ще отсъди в полза на другата. Но все пак- ако човек сам се "лекува" е по-вероятно да умре от болестта си.И лекарите грешат, но по-рядко :)

Старите дрехи и старите норми са ни Най по мярка

Новото ГПК беше създадено с идеята за по-бързо и ефективно правораздаване, за намаляване на излишните презастраховки и формализъм, които до голяма степен водят до загубване на интерес от резултата от делото.

Последните изменения на ГПК (ДВ, бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г.) обаче показват Обрат в намеренията на законодателя. Връща се стария „много-заседателен и твърде бумажен” ред на съдопроизводство, а ускоряването на процеса се концентрира върху фактическото премахване на третата инстанция.

Ще анализирам промените в няколко поста , като почна с измененията на чл.310 ГПК.

- Първото изменение е отпадането от Бързите производства за исковете „за упражняване на родителски права при разногласия между родителите в случаите по чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи” /при необходимо разрешение от родител за напускане на страната от детето/.

Отсега те ще се разглеждат по реда съвсем новия чл.127а СК – по Общия ред. Значи – бавно.

А тук се касае за сравнително спешни и неотложни случаи. Никой не иска разрешение за напускане на детето след две години примерно.А за след седмици, за след 1-2 месеца. Вярно е, че съдът може да допусне предварително изпълнение /ЗАБРАНА или РАЗРЕШЕНИЕ преди дори да е разгледал спора/, но това НЕ Е негово задължение. И не можем да разчитаме, че той ще го стори.

А случаите не търпят провлачване.

- Втората ЦЕДКА е поставено с новите на ал.2 и ал.3 на чл.310. Съгласно техните разпоредби бързо производство не се допуска ако ищеца или съдът са съединили в едно производство „бърз” и „не бърз” иск.

Като изключим наистина Точната ал.1 /където май всички трудови спорове са упоменати за „бързи”/ , то неудачно решение на т.2 във вр.ал.3 на чл.314 /даващо възможност за спиране на делото от ответника със завеждането на иск по общия ред и съответно – с обезсмислянето на бързото/ и някак безсмислието на т.3 и т.4 /недопускащи съединяване на иск за обезщетение с иск за преустановяване на определено нарушение/, то тези нови ал.2 и ал.3 дават възможност за все по-масирана атака срещу Бързото производство.

Необосновано според мен, но явно това е целта на законодателя.