Живота в нас

"Земният живот на човека не е ли воюване?"
( Йов 7:1 )

"Не се молете за лесен живот. Молете се да бъдете по-силни хора.
Не се молете за изпитания според вашите сили. Молете се за сили според вашите изпитания.
Тогава свършването на вашата работа няма да бъде чудо, но вие ще бъдете чудото."
(Филипс Бруукс)

"Хората страдат не от това,което се случва, а от отношението си към случващото се."
( Монтен )

"Промяна в гледната точка понякога е достатъчна, за да превърне отегчителните задължения в интересна възможност."
(неизвестен автор)


" Да вземем човек, който се учи да плува. Докато усеща дъното под краката си, новакът с радост и с лекота изпълнява упражненията, които го задържат над водата, но ако се окаже на дълбокото, веднага потъва. Защо? Защото не умее да се справи със ситуацията (защото има неправилно отношение към нея). Този човек:
- панически се плаши да не потъне (емоционално е настроен за поражение);
- нищо не вижда, не чува (не може правилно да оцени положението си);
- пуска мехури, нагълтва се с вода (не умее да диша);
- мята се (не умее да координира движенията си);
- бързо се уморява (не е силен физически);
- не си се представя като човек, който плува (не е формирал в душата си образа на плувеца).

И обратно, човекът, който може да плува:
- духовно е безметежен (не се страхува от бездните под себе си);
- вижда вълните, брега, другите плувци, (т.е. способен е обективно да оцени обстановката);
- правилно диша;
- прави равномерни движения;
- не се уморява (пести енергия, почива);
- усеща се като плувец.

Последното е най-важно от изброеното, защото събира всички други в едно цяло - в монолит.
Образът на плувеца, подкрепен от горещото желание свободно и уверено да сече водните пространства, помага на онзи, който се учи да плува, да събере ведно придобитите навици от обучението и да стане властелин над водната стихия. Според това, доколко е ярък този образ и колко е голямо желанието му да плува, човек добива способността или да преплува море, или леко да се плацика в басейн, хванат за стената. Всеки, както се казва, може да избере каквото душата му иска."
(М.Норбеков)

Зачитащото внимание

Може би това е основната сила,която ни кара да се движим, да комуникираме.
Потребността другите да ни забелязват.
Затова някои от нас постоянно се оплакват,други обратното - се хвалят.
Едни,които могат да правят пари – се кичат с иначе безсмислено скъпи дрехи, коли, с грамадни бодигардове , и лъскави секретарки.
Други,не бизнесмени – обратно, казват:”Аз съм духовен човек, парите не ме вълнуват”.
Всеки показва някакъв “статус”,”висота”.
Явно обаче само с перчене нещата не стават. “По дрехите посрещат, но по ума изпращат”. Затова сме кариеристи. Атакуваме нечии сегашни постижения и искаме да ги надминем. За целта работим,работим,работим.

За Добро ли е това?

Мисля – да.Ако сутрин с усмивка тръгваме на работа, и с Усмивка работим,и кога ще дойде неделя не ни интересува.
Ако работим “със зор” – поне умираме млади – от инфаркти,инсулти и т.н..

Римляните са казвали: “Умри млад!”.
Познаваме много хора,отишли си на преклонна възраст,но Млади.
И аз искам да съм от тях.Няма да се пенсионирам НИКОГА.
:)