събота, юни 30, 2007

"Може да попитате защо седим на този дъжд.-Това е предметно учение.Когато нивата е посята, дъждът е благословение.Когато нивата не е посята,дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея,житото ще израсте.Когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израстат.
Следователно,когато във вашия живот дойде Божественото благословение,а вие нищо не сте посели,бодили и тръни ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго,както сянката тича след колелото.
Не се самозалъгвайте.Животът не седи във външните прояви.Външността не носи доброто. То е нещо вътрешно.
Човек трябва да бъде добър по сърце.Ако човек не може да обича живота,който Бог е вложил в него, ако не може да оцени своята душа и ако Чистотата като същина е непонятна за него, как може той да учи другите? Ако за себе си не можете да постигнете Чистотата, как ще я предадете на другите?"
/ Петър Дънов /

сряда, юни 27, 2007

"Две деца си приказват в корема на една бременна жена. Едното е вярващо, другото невярващо.
Невярващото дете пита другото: “Вярваш ли в живот след рождението?”
Вярващото дете отговаря: “Естествено. Всеки знае, че има живот след рождението. Ние сме тук, само за да се закалим и заздравим, за това което ни очаква.”
При това невярващото: “Това е глупаво. Няма живот след рождението. Можеш ли да си представиш, как би изглеждал един такъв живот?”

Вярващото обяснява: “Не знам всичко с детайли, но знам че там е много по светло отколкото тук и е възможно да сме способни сами да се храним и да вървим.”
Невярващото реагира почти ядосано: “Що за глупости са това. Това е невъзможно. Сами да се храним и вървим? Как би станало това? Смешно е направо.”

Вярващото: “Сигурен съм, че е възможно. Ще е само по различно. Човек може да си го представи!”
Несигурно невярващото: “От там все още никой не се е върнал! Животът свършва с раждането ни и след това няма нищо повече.”

Вярващото го прекъсва: “Не,не! Не знам как би изглеждал животът ни след като се родим, но съм сигурен, че ще срещнем майка ни и тя ще се грижи за нас.”
Невярващото възразява: “Глупости! Аз до сега майка не съм виждал, така че тя не съществува.

Вярващото бебе отговаря: “Не мога да се съглася с думите ти. Понякога, когато е съвсем тихо, се чува, как тя пее и е забележимо как гали светът ни. Напълно съм убеден, че животът ни в действителност ще започне едва след като се родим.”

Всъщност всичките велики личности в човешката история са станали Велики от един момент нататък,години след раждането си.А дотогава са били най-обикновени хора, неразличаващи се особено от обкръжението си.
Така и Буда,Моисей,ИСУС, Мохамед,като при последния промяната започнала чак на 40г,а почнал да говори публично на около 43г.
Такива хора в обикновения,светски живот са Колумб,Едисон,Хенри Форд,Чърчил, Роналд Рейгън,сегашния губернатор на Калифорния и бивш професионален културист Арнолд Шварценегер и т.н.
Общото между всички е,че вярвали в своето раждане,знаели,че то ще настъпи и се подготвяли позитивно за него.
"Дух,вяра,работа!"
:)

понеделник, юни 25, 2007

"
Погрешно желание

Преди няколко години един млад мъж загубил десет хиляди долара при игра на комар с някакви мошеници.Не могъл да погаси дълга си и те го заплашили,че ще го бият,ако не го изплати в определения от тях срок.
В отчаянието си младият мъж се молел ден и нощ.Медитирал.Молел се на висшия си разум.Молбите му се състояли от думите " Нуждая се от десетта хиляди долара веднага,преди дадения ми срок.Моля те,помогни ми да ги намеря."Това било всичко. Повтарял го мислено и на глас хиляди пъти,програмирайки ума си с това желание-да намери бързо десет хиляди долара.
Постигнал целта си няколко дни по-късно.Претърпявайки автомобилна катастрофа, загубил крака и ръката си. Застрахователната компания му платила по пет хиляди долара за двата загубени крайника.Така на много висока лична цена получил десетта хиляди долара.
Той не бил прибавил в програмирането на желанието си "без вреда на никого".
Поуката: Бъдете предпазливи,когато искате,защото може да го получите.Бъдете умни.
Прибавяйте "без вреда на никого" към всичките си желания.
/ "Развиване на психичните сили" Уилям Хюит/

неделя, юни 24, 2007

"Ако не си вземеш нещо няма кой да ти го даде."
/Илия Павлов/

събота, юни 23, 2007

"Повечето от нашите сблъсъци с реалностите на живота са свързани с естествения страх,че няма да можем да се справим с тях.Той ни изкушава да избегнем конфронтацията и по този начин да елиминираме страха.
Ако единият път за освобождаване от страха е да избягаме от застрашаваща ни реалност,другият се състои в това да я преодолеем.Нека разгледаме тези алтернативи:
  • Бягството. То за кратко време ни освобождава от причиняващия дискомфорт страх,но не ни помага да се справим с него.Потискаме страха,а с това и желанието. Потискаме ги в някой ъгъл на подсъзнанието.Там те продължават да съществуват,покрити с мантията на самозаблудата,която сме избрали като временно средство за забрава.

Желанието продължава да съществува,някой ден то отново ще се появи и ще настоява да бъде задоволено.Страхът отново ще се събуди,вероятно по-силен от първия път.Това е разбираемо.Който веднъж е избягнал някакъв проблем,вместо да го преодолее, при втория опит-както знаем-има още по-крехко самочувствие.

  • Справяне с проблема.От момента на решението-"Искам да се справя с проблема,ще приема конфронтацията с реалността" - до действителното му осъществяване преживяваме период на нарастващ страх.

През цялото време непрекъснато се питаме "Ще успея ли?",ще се опасяваме,че няма да успеем...

Тъкмо това напрегнато състояние между намерението и осъществяването му е онова,от което се боим.Страхът от него е причината,поради която толкова много хора избират по-удобния път на бягството,вместо да живеят със страха,че няма да се справят с реалността.

Непрекъснато установявам,че хората използват фантазията си повече за да избягат от страховете си,отколкото за да ги преодолеят."

/Йозеф Киршнер/

четвъртък, юни 21, 2007

"Радостта да виждаш и да разбираш е най-прекрасния дар на природата."
/Алберт Айнщайн/

"При човека винаги разрушеното е повече от съхраненото, т.е паданията са му много повече от издиганията и той не вижда, как би могъл да стигне до края в това си състояние тъй като вижда, че му е трудно да изпълни даже най-малкото духовно действие и поради това завинаги ще остане извън святостта, само с вярата си по-голяма от знанието. Той вижда, че не винаги е способен да преодолява всичко случващо се с него и не знае как ще завърши всичко за него?
В един момент човека стига до извода, че освен Твореца няма никой друг, който би могъл да му помогне. А този му извод довежда сърцето му до истинската необходимост да иска от Твореца да му отвори очите и сърцето за да може наистина да се приближи към Него и завинаги да се слее с Него. ...
И само на този, който действително желае да се доближи до Твореца и не се задоволява от малкото, т.е. не желае да остане на нивото на неразумното малко дете, на него се дава помощ от горе, за да не му се дава възможност да каже, "Слава на Бога имам Тора и заповедите и добри дела, та какво повече ми е нужно?"
И това е наистина така, ако човека има истинско желание."
/Рабаш/

"Колкото е по-голям човека, толкова по-големи са неговите егоистични желания за наслаждение. Малки желания имат растенията и животните. Големите хора имат големи желания.
Духовно развиващите се хора имат още по-големи желания, но вече в абстрактен вид - те не желаят наслаждения облечени в каквито и да са дрехи от нашия свят (власт, пари, секс) а желание да усетят Твореца."

сряда, юни 20, 2007

"Ето осемте начина,накъсо,как да променим хората,без да ги обиждаме или огорчаваме:
І правило: Почнете с похвала и с почтена оценка на добрите му страни.
ІІ правило: Обръщайте внимание на грешките му по околен път.
ІІІ правило: Говорете първо за собствените си грешки,преди да критикувате другите хора.
ІV правило: Не поставяйте в неловко положение другото лице.
V правило: Хвалете и най-малката проява на способност,както и въобще,всяка способност.
VІ правило: Кажете на някого,че е отличен човек и той ще се старае да оправдае даденото му добро име.
VІІ правило: Служете си с насърчение,постъпвайте така,че грешката,която искате да поправите да изглежда лесна за поправяне.Постъпвайте така,че това,което искате от другото лице да извърши,да изглежда лесно.
VІІІ правило: Постъпвайте така,че другото лице да се чувствува щастливо,като прави това,което искате."
/Дейл Карнеги/

Тези правила са написани от американец през 1936г. В годините след това Америка се превърна в световния лидер и то не толкова като се налагаше,колкото като другите търсеха нейните продукти, нейните пари, технологиите й.А тях тя създаваше,като управлението внедряваше типове поведения, подобни на резюмираните от Д.Карнеги.
Доколкото разбирам неговата мисъл,то той ни съветва да бъдем приятели с хората. ПРИЯТЕЛИ.А не просто "колеги",партньори.И въобще не "врагове".

неделя, юни 17, 2007

"В последните няколко дни ми се насъбра много работа с един международен проект. Замисляйки се над ситуцията констатирах следното: Един програмист пише софтуера /поне по мойта част/ , двама души го тестваме, инсталираме и откриваме грешки и няколко (>10) мениджъра, изпълнителни директори, шефове на отдели дават зор, напират за невъзможни неща, ръсят акъл там където не им е искано мнението и общо взето объркват нещата вместо да вкарат малко яснота по между си кой какво иска и как го иска. Та се сетих за следният виц:
Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, Вие с нищо не ми помогнахте.
- А Вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Ами не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, намирате се в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз."
/мнение в един форум/
“....
Емоциите произхождат от мозъка - точно както и ума... Те са също толкова важни, когато вземаме решения, а ключът към най-добрите, информирани решения, е да се консултирате и с двете части на мозъка - тази на разума и тази на емоциите.
....
Всички емоции имат за цел да информират... Емоциите могат да ни подскажат, че нещо в нашата среда и начин на живот трябва да бъде коригирано.
.....
Нашето общество цени все повече рационалната страна в ущърб на емоционалната. Голяма част от престъпленията - особено тези в домашни условия - се случват, защото иначе "нормални" хора не могат да осъзнаят и не знаят как да се справят ефективно с емоциите си, поради което им се поддават.
Ето защо възпитаването на емоционална интелигентност е все пак необходимо. За да се постигне истинска хармония вътре в нас, и двете страни на мозъка трябва да бъдат осъзнати и взети предвид.
Да се отричат емоциите ... прави хората "емоционално вцепенени". Всеки специалист ще ви каже, че подтискането на чувствата води до изтощение и нещастие, непрекъснато изчерпва енергията и ни смазва.
...
Да изследваме начина, по който се чувстваме, може да е плашещо, но същевременно е и опит, който ни прави по-силни. Да не забравяме все пак, че страстните чувства подхранват мислите, желанията, амбициите ни и определено дават смисъл на живота.
Така че направете крачка към дълбините на собственото си съществуване и се вслушайте в този странен глас - емоциите. Може да се изненадате как една толкова малка стъпка може да представи живота ви в напълно различна светлина и да промени посоката му, съветват специалистите.”
/Tia.bg /

събота, юни 16, 2007

"Никога нищо не възприемай като сигурно. Никога и нищо. Може да се случи всичко, каквото поискаш.

.....

Не мисля, че моите книги изобщо са способни да научат на нещо. Аз просто обозначавам символите. Аз нищо не умея да обяснявам.
Изобщо книгите са само катализатор, който помага на хората да си спомнят онова, което те много отдавна знаят. Ние живеем в символичен свят. Целият ни живот е символ. Всеки живот на всеки човек е знак.
Поставете си цел и вие ще отгатнете скрития смисъл на знаците. Дори няма да отгатнете, а просто ще си спомните.

....

Моите любими книги, които аз чета и препрочитам, това са онези книги, в които аз откривам отражението на движенията на моята собствена душа, може би дори онези, за които до този момент и аз самият не съм подозирал. И ако човек попадне на такава книга, той изведнъж открива, че не е сам. Оказва се, че има още някой, който чувства по същият начин като теб, изведнъж става ясно, че някакъв писател знае също и за твоите чувства!

Само това усещане, че ти не си сам, ти дава изумителни сили, за да въплътиш своята мечта. За да въплътиш своята мечта със своите собствени сили и по своя собствен начин. Свой собствен, а не нечий чужд.
...

Моят живот ме е убедил в това, че моят ангел-хранител, също както и моят демон-изкусител, общуват с мен чрез устата на другите хора. И още, аз разбрах, че от теб, и само от теб зависи какво ще почерпиш от своето пътешествие.
/Паулу Коелю/

петък, юни 15, 2007

"Собствеността е била силен мотиватор преди 100 години и днес все още е така. Собствеността се отнася до гордост и емоционално удовлетворение.Хората искат да притежават къщата,в която живеят и компанията,за която работят.Да притежаваш компанията е застраховка, гаранция срещу неочаквано затваряне на завода или уволнение.

Възможности

Ако сте растяща компания,щедро предлагайте готини титли и собственост на служителите си, за да привлечете таланта.Собствеността от страна на служителите е и добър начин за получаване на средства в брой при трудните за продажба бизнеси,базирани върху осигуряване на лични услуги."
/Сам Хил /


сряда, юни 13, 2007

"Успяващите хора превръщат желанията си в определени цели и програмират висшия си разум за постигането им.
Неуспяващите хора просто остават с желанията си.
....
Всички ние имаме способността да постигаме целите си,стига да знаем как.Това,което трябва да направим,е да предадем добре на висшия разум точно какво очакваме да постигне нашия разум.
....
Можете да програмирате висшия си разум с боклуци и животът ви ще е боклук.Можете да откажете да програмирате висшия си разум,тогава вместо вас други ще го програмират. Ще ви определят живот,който не е ваш собствен,а по-скоро живот на кукла,дърпана с конци. Или можете да изберете и поемете отговорността да програмирате конструктивно висшия си разум,така че да постигнете известни успехи и щастие във вашия живот."
/"Развиване на психичните сили" Уилям Хюит/

вторник, юни 12, 2007

"Изобщо не може да става въпрос да остана на сенаторското си място,без да имам пълна свобода на действие и при единствения и изричен контрол на моето собствено чувство за това, кое е правилно."/Джон Куинси Адамс,1808г./

понеделник, юни 11, 2007

"Ако се опитате да пестите енергия в боя,вие не може да победите.Това е една тайна на бойните изкуства.Не можем да разчитаме единствено на уаса,на техниката.
Ние трябва да създаваме.

...
Бойните изкуства не са театър или забавление.
....
При спорта времето съществува.При бойните изкуства съществува единствено настоящето.... Победа или не,живот или не,това се решава веднага.Вие трябва да решавате сега. Сега е, когато живота и смъртта се решават, изцяло.
/"ДЗЕН в бойните изкуства"Т.Дешимару/

"Дейлайт обичаше върховете и въпреки,че в изминалия кратък жизнен път имаше малко върхове,той се бе старал винаги да се изкачи на най-високия.
....
Дълбоко в жизнените му процеси шепнеше царственият глас на Живота и настойчиво го съветваше,че би могъл да постигне повече от другите мъже,да спечели там,където те губеха,да постигне успех там,където те загиваха.Това беше нагонът на живота,здрав и силен,незабелязващ крехкото и загнилото...
И непрекъснато,било като далечен шепот,било като ясен тръбен зов,до него достигаше вестта, че някога,някъде,по какъвто и да е начин той ще намери щастието,ще стане негов господар,ще го върже и ще го направи свое притежание.
/"СИЯЙНА ЗОРА" Джек Лондон/

събота, юни 09, 2007

"Всеки ден избирам истината,с която искам да живея.Опитвам се да бъда практична,да действам ефикасно,професионално.Бих желала обаче винаги да избирам желанието за мой спътник.Не по задължение,нито за да смекча самотата в живота си,а защото е хубаво.
Да, много е хубаво.
....
Това нямаше нищо общо с традиционното:искам да се любим,искам да се оженим,....искам да имаме деца...Не,желанието беше волно чувство,носещо се свободно в пространството, трептящо, даващо на хората воля да се сдобият с нещо,а това беше достатъчно-тази воля даваше тласък на всичко,разрушаваше планини....
Желанието беше в основата на всичко останало!"
/"Единайсет минути"П.Коелю/

сряда, юни 06, 2007

"....да се върнем към талантите,на които всяка организация възлага надежди за разтърсващи открития и удвояване на печалбите.Нека никой не забравя,че при подходящи стимули и реформи на работното място може да се окаже,че много от талантите дремят именно в армията на "живите мъртъвци",смята Болковър /David Bolchover/.Така ползите са безспорни-служителят получава интересна работа,а компанията си спестява скъпото внасяне на таланти отвън" / Румяна Тихолова, в."Дневник" от 05.06.2007г./.
Напълно подкрепям тази теза!
Преди време в едно свое изследване сред средни и големи предприятия "Алфа рисърч" установи,че една пета от бизнеса разбира социалната отговорност като грижа за персонала.
Следователно - има желание за реформи.
А дали има походящи консултанти,които да успеят да ги извършат,и да наложат "новото" като постоянен процес във фирмата?

вторник, юни 05, 2007

"Отваряй устата си за безгласния,
За делото на всички, които загиват;"
/ Притчи 31:8 /

събота, юни 02, 2007

"...и пастирът тръгна с овцете в посока към слънцето.
"На тях никога не им се налага да вземат решения-помисли си той.-Сигурно заради това стоят близо до мен." Овцете се нуждаеха единствено от вода и храна.Докато момчето познаваше най-добрите пасища на Андалусия, те винаги щяха да бъдат негови приятели.....Овцете се задоволяваха с вода и храна,това им беше достатъчно.В замяна щедро предлагаха вълната си,компанията си,а понякога дори и месото си."/"Алхимикът"Паулу Коелю/
Има ли хора-овце,които искат фирма /пастир/,която да ги води - да раздава задачите за деня,и месеца, и годините.И да осигурява храна и вода-възможност за лизинг на добра кола,и кредит за жилище,и заплата за разноски по жената.
Защо трябва да си ЧОВЕК,като светът на овцата е супер?
:)))