" Войната е път на заблудата.
- Заблуди противника,че не можеш да направиш нещо,при все че можеш.
- Прави се,че не можеш да използваш нещо,макар че можеш.
- Подмами го с някакво предимство,заблуди го и тогава го нападай.
- Ако е силен-изплъзни му се.
- Ако си го разгневил - объркай го.
- Престори се,че губиш - той ще се главозамае.
- Ако разполага със свежи сили - изтощи го"

/Сун Дзъ,китайски пълководец, ІV век пр.н.е /

Според мен войната /и живота/ е път не толкова на чуждата заблуда,колкото на самозаблудата ни,на нереалната ни преценка за себе си /ниска или висока/ на еуфорията, на Егото,на страха.
Гледах един от уникалните мачове на най-добрия боксьор за всички времена - Мохамед Али. В този мач той бе слабия. Много здрав,силен и издръжлив на удари противник. Затова Али 7 рунда само бягаше и се пазеше - и ядеше бой,много бой. В средата на
8-мия стана ясно,че противника се е изтощил напълно. И Али атакува. И го нокаутира с няколко удара.
Спечели.
Безпорно Али използва практически всички съвети на Дзъ - но тази му тактика си беше очевидна - всички я видяха, но един не я оцени - противника му. Защото виждайки я той сам се главозамая и още по-яростно раздаваше и сипеше удари.Докато в 8-мия рунд едва се държеше на краката си - от изтощение от собственото си "могъщество".И дете би могло да го събори тогава - и Мохамед Али го направи.

Всъщност - живота има смисъл,ако в битките си слабият - и победиш.
Тогава е ясно - че си по-силен.
По силен е духът ти - от твоя мозък,от твоята физика,от материалното.
"Срамота е да набиеш дете.Гордост е да победиш Шампиона."