петък, септември 19, 2008

Спортът - душевен комфорт

из интервюто на Иван Соколов, гл. изп. директор на Международен панаир Пловдив АД за в.ПАРИ
http://www.pari.bg/article.aspx?article_id=360288

Господин Соколов, често се шегувате, че сте човек на тежкия умствен труд. Какво значи това?
- Това значи, че 8-10 часа работа на ден е нещо много хубаво, стига да можеш да си го позволиш. На мен обикновено ми се налага да поработвам повече. И после компенсирам със спорт. Два пъти в седмицата - вторник и събота - по 3 часа на стадиона. Моето разбиране за добрия мениджър включва и умения да възстановявам силите си след напрегната работа. Поне при мен е така - със спорт седмицата минава по-лесно. Този седмичен биоритъм, изглежда, е същият и при приятелите ми от клуба Морски сговор…
…футболът е моят начин да се отърся от стреса на ежедневието.

Защо толкова хъс и ярост в един мач? Ако играете по-кротко, няма ли да си спестите травмите например?
- Питал съм се защо играем така нахъсано. И според мен има просто обяснение за желанието, с която двадесетината мъже се борят за победа. Всички, с които играя на терена, са хора от “моята черга” и всеки е свикнал да побеждава във фирмата, която ръководи, или в бизнеса, който управлява. И пренася това в спорта. Но теренът е и мястото да се изчистиш от негативната енергия, която волю-неволю трупаш, без това да вреди на никого.

Аз не мога да навиквам подчинените си служители в компанията, защото като мениджър толерирам културата на общуването и добрия личен пример. Не мога да се отърся от негативните емоции и да повиша тон на останалите от мениджърския екип, защото работата няма да върви. Да се скарам тогава на шефа си? Шефе, моля ти се, да знаеш, че никога не съм си го и помислял! А вкъщи? Да нараня най-близките си хора, защото в работата си съм имал труден ден? По време на тренировки хвърляш всичко лошо на терена и след това - край, ние вече сме други хора.

Впрочем как се става член на Морски сговор?
- В Морски сговор се влиза само с препоръката от стари членове. Това е сигурен начин, че в едно сравнително затворено общество като нашето, което се състои от шестдесетина бизнесмени и мениджъри, ще влизат само хора със същите възможности и разбирания за спорта и за бизнеса. Ние не сме лобистки клуб, нямаме амбиции да влияем върху пловдивската или върху националната икономика по друг начин, освен чрез собствения си бизнес. Но не отричам, че тук понякога се раждат бизнес проекти, че си оказваме бизнес подкрепа. … След спорта, разбира се, всички говорим за бизнес и правим по-лесно бизнес с хора, които имат нашите разбирания.

Усещат ли се професионалните “изкривявания” на хората от Морски сговор по време на спорт?
- Докато играем футбол или баскетбол, докато въртим педалите на велосипедите или се гмуркаме, не. Но след това, когато седнем заедно “да възстановим водно-солевия баланс”, вече е ясно, че 60 души имат 60 мнения.

Как го казахте - да възстановим водно-солевия баланс? Това пък какво означава?
- Ами след като хвърлиш много пот на терена, нали трябва да “долееш” течности в организма. Терминът звучи някак по-сериозно, защото, ако ни погледнете в този момент отстрани, ще изглежда, че просто пием вода или бира. Точно този “морски дух” е причина в клуба да спортуват мъже, които в бизнеса си са конкуренти. Забелязал съм, че точно неформалната обстановка в клуба позволява на конкурентите да обсъждат без притеснение средата, в която работят, и проблемите в техния бранш.”

Лично аз съм твърдо ЗА спорта – като средство за разтоварване, и за зареждане със сили.

Мисля си ,че най-важното в организма е кръвта – нейната циркулация, наситеността й с кислород. Тя е движещата сила.

А физическата активност помага и за двете.
:)

неделя, септември 14, 2008

Да помогнем

Днес е Кръстовден.

Религиозните празници ни подсещат за ......... и за благотворителност.

Дали чрез

http://www.save-darina.org/
http://dmsbg.com/projects_list_actual.php

или по друг наччин - няма значение.
:)

петък, септември 12, 2008

:)

“ Воинът на светлината не седи удобно в палатката си,наблюдавайки какво става по света;приема всяко предизвикателство като възможност да промени самия себе си.
Някои от другарите му цял живот протестират,че нямат избор,или пък обсъждат чуждите решения.Воинът обаче превръща мислите в дела.
Понякога избира погрешна цел и плаща безропотно цената на грешката си.А понякога се отклонява от пътя и губи много време,докато се върне към първоначалната посока.
Воинът никога не отклонява вниманието си.

За да постигне мечтата си воинът се нуждае от силна воля,а също и от способността да проявява себеотрицание;макар и да има цел,невинаги пътят до нея е такъв,какъвто си го е представял.
Ето защо воинът проявява дисциплина и състрадание. БОГ никога не изоставя чедата си – Неговите намерения обаче са неведоми и Той прокарва пътя чрез собствените ни стъпки.
Проявявайки дисциплина и себеотрицание,воинът се изпълва с ентусиазъм.Рутината не може да ни напътства във важни моменти.
….
Вървейки напред воинът си дава сметка за съществуването на трудности, които не е предвидил.
Ако реши да спре,за да изчака идеалния момент,той никога няма да помръдне от мястото си;нужна е малко лудост,за да направи следващата крачка.
И воинът проявява малко лудост.Защото в една война,както и в любовта,не е възможно да бъде предвидено всичко.

Воинът на светлината споделя своя свят с хората,които обича.
Старае се да ги насърчи да сторят това,което биха искали,но не смеят;в такива моменти се появява Противникът с две табелки в ръка.
На една от табелките пише: “Мисли повече за себе си!Запази си Божията милост,защото накрая ще изгубиш всичко!”
На другата табелка воинът чете: “Кой си ти,та да помагаш на другите?Нима не виждаш собствените си недостатъци?”
Воинът знае,че има недостатъци.Ала знае също така,че не може да израсне сам, дистанцирайки се от другарите си.
Тогава той хвърля на земята и двете табелки,макар и да си дава сметка,че в тях има нещо вярно. Те се превръщат на прах,а войнът продължава да окуражава човека до себе си."

/П.Коелю, “Воинът на светлината”/