- Отхвърлят, критикувайки всяка нова идея, която служителят предлага. Резултатът е обезсърчаване на служителя да продължи да прави предложения;
- Пренебрегват техниката “мозъчна атака” на обичайните работни срещи. Резултатът е пропусната възможност да се съберат повече идеи;
- Нагърбват се изцяло с отговорността за решаването на основни проблеми за компанията, като не привличат служители от по-ниските “етажи” в нея. Резултатът е прилагането на едни и същи рутинни решения на проблемите;
- Фокусират се единствено върху това как да подобрят сегашното състояние. Резултатът е пропускане на шанса да се измисли и направи нещо по-различно, което ще задаволява по-пълно потребителите;
- Съсредоточват се върху един и същи начин на действие и работят по цял ден, за да го реализират. Резултатът е преумора и липса на време да се изпробват нови начини за осъществяване на целите;
- Не смеят да направят нещо ново, ако то не е записано в плана на компанията. Резултатът е, че се пропуска възможността да се направи нещо навременно, което със сигурност конкуренцията няма да забрави да го направи;
- Отправят яростни обвинения за провалите. Резултатът е смазване на предприемаческия дух. Затова и Пол Слоун съветва всеки провал да се празнува;
- Използват неподходяща система за възнаграждение. Например, процент от приходите за новия продукт, вместо възнаграждение на екипа заради изпълнение на предварително определените цели;
- Използват външни консултанти, вместо използване на съзидателната енергия на служителите;
- Неподходящо подбират нови служители - търсят хора, които да паснат на корпоративния модел, вместо да търсят хора, които са различни и по силата на това ще внесат еретични възгледи в организацията;
- Възлагат новаторски проекти на мениджъри от производството. Резултатът според Слоун е фатален. Новите продукти трябва да бъдат отглеждани в оранжерия, докато не укрепнат. А производственият мениджър е зает с това да гони своите месечни планове. (Аз лично мисля, че подходяща структурна форма е проектният екип);
- Пропускат да инвестират в обучение на всички хора в компанията как да мислят креативно (творчески).
Силно се надявам, че тези грешки, които убиват бизнес мисленето, а то според Пол Слоун е равносилно на творчество, не са типични за вас и вашите компании."
http://www.novavizia.com/528.html
Статията е написана въз основа на книгата на Пол Слоун “Бизнес мислене” , издадена през 2006 г. от издателство “Лик”. Анализирана е работата на мениджърите, но според мен изводите са точни и за реалния ни живот.
И може би си заслужава да се замислим върху тях.
:)
