"41.Александър се калявал,но и другите подбуждал да заякчават смелостта си в опасности. Понеже приятелите му вече предпочитали да живеят в разкош и спокойствие, развратени от богатство и почести, и понеже трудно издържали непрестанните походи, малко по малко стигнали дотам да злословят и хулят Александър. Отначало той не реагирал , казвал , че е присъщо за царското положение за благодеянията да се получава неблагодарност. И дори най-незначителните неща, които се случвали на другарите му ,той използувал, за да изрази своята благосклонност и добри чувства.

40.Видял,че хората му се разпускат и отдават на удоволствия и разкош... Укорил ги кротко и философски. Казал, че се чуди дето след толкова страшни битки са забравили, че по-сладко спят тия, които се трудят, отколкото тия, за които друг се труди, и не разбират, сравнявайки своя живот с живота на персите, че много по-достойно за роба е да живее разпуснато, а много по-достойно за свободния властител да се излага на трудности.

58. По време на битките се изложил на доста опасности, в младежката си дързост получил и рани... Стремял се с упоритост да надвие обстоятелствата, а силата - с мъжество, и смятал, че всичко е постижимо за дръзновения човек и всичко застава срещу нерешителния. Като обсаждал скалата, на която се укрепил С., а тя била стръмна и недостъпна, войниците изпаднали в униние. Александър запитал О. смел човек ли е С. Той отговорил, че е много страхлив. Тогава Александър рекъл: "Твърдиш следователно, че и скалата е превзимаема, щом като не е здрав началникът й." Той наистина изплашил С. и превзел скалата.

42. ...
Някакви македонци носели в мехове на мулета вода от реката. Срещнали Александър. Видели, че е страшно жаден.Бързо напълнили един шлем и му поднесли да пие. Той попитал за кого носят водата, а те отвърнали: "За нашите деца. Но ти да си жив, ще направим други, ако загубим тези." Чул това и поел шлема. Но се огледал и забелязъл клюмналите глави на конниците около него и техния поглед, устремен към водата. Не пил, върнал шлема и благодарил: "Ако само аз пия, те ще загубят духа си." Конниците видели неговата твърдост и великодушие, викнали смело да ги води и пришпорили коне. Нито ще се уморят, нито жажда ще изпитат, нито дори ще се смятат за смъртни, додето имат такъв цар.
Този устрем обхванал всички."

/Плутарх, "Успоредни животописи"/