Безспорно в България не се прави малко.Но не е достатъчно.
От разговорите ми с имащи опит в тази област се наложи извода,че предвидените изисквания за осигуряване на достъпна среда и на хората с увреждания са добри,но за жалост те не се прилагат.
Няма реализация,мерките остават на книга.
С оглед на това си позволявам да предложа някои законодателни промени,които считам, че биха допринесли за по-ефективното реализиране и изпълнение включително и на Европейската стратегия за хората с увреждания (2004-2010 г.).
Т.4 на чл.154 ЗУТ се променя на:
“Чл. 154.
т. 4. нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните, противопожарните изисквания и ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ”
Идеята е нарушенията на изискванията за достъпна среда да получат статут на съществени отклонения и да попаднат под въздействието на чл.224 ал.1 т.2 и съответно Кмета да има възможност да спре изпълнението и забранява достъпа до строеж и под действието на чл.225 ал.2 т.3 – да се третира като незаконен ,с всички произтичащи от това последици.
Към чл.156 се създава ал.2:
“(2) При нарушения на ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ обжалването не е обвързано със срок и разрешенията за строеж могат да се отменят по всяко време, включително и след като са влезли в сила.В тези случаи сигнал за нарушението може да подава всяко лице до органите на ДНСК и нейните поделения, до общинските (районните) администрации, до кметът на общината, или до прокуратурата, които са длъжни да извършат проверка и ако са налице законовите изисквания да подадат жалба за отмяна на документите по ал.1. При отказ на един орган да подаде жалба подалия сигнала или друго лице може да сезира друг орган за това.”
Практика е бездействието или неефективното действие на държавни и общински служители. Трябва да се даде възможност на всеки съзнателен гражданин,на всяка организация – да бъде активна, когато забележи закононарушение. Но пък не бихме могли да ги товарим със задължението да водят процеси,дела – за пропуски на администрацията. Затова и жалбите следва да се подават от държавните и общинските служби.
Освен това липсата на достъп е липса на достъп – постоянен. А човек не знае кога точно през годините ще му се наложи да посети сграда, в която не може да се придвижва. Затова й срока се премахва. А и е абсурдно да се твърди,че след като срок е изтекъл, то липсата на достъп е законна. Недопустимо е.
Създава се нова ал.4 в чл.1 ” НАРЕДБА № 4 ОТ 1 ЮЛИ 2009 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА СТРОЕЖИТЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ”
“ал..4 В седем-годишен срок всички строежи,извършени преди да я влязла в сила следва да се приведат в състояние,отговарящо на нейните изисквания. За издаване на разрешенията не се събират такси.”
Твърде много строежи вече са налице и ще се ползват още десетилетия. Немислимо е те да не отговарят на тези важни законови и хуманни изисквания. От друга страна – няколко години е била в сила и Наредба №6, която има по-различен режим от настоящата Наредба №4.
Следователно в близко бъдеще в България биха били налице строежи с три различни характеристики спрямо осигуряването на достъпна среда. АБСУРД,който не следва да се допуска.
Най-вероятно има и други,и по-оптимални промени. Все пак началото на дискусията следва да е започне.
Ние Сме Длъжни.
:)
