“Което е станало съвършено,всичко узряло –иска да умре!” –тъй говориш ти. Благословен,благословен да е косерът на лозаря! Ала всичко незряло иска да живее: уви!
Мъката казва: “Махай се!Отлети,о,мъко!” Ала всичко,което страда, иска да живее, за да узрее и да се радва и копнее.Да копнее за по-далечното, по-висшето,по-светлото. “Аз искам потомци – тъй говори всичко,що страда,-аз искам чада,аз не искам себе си.”
Ала радостта не иска потомци,не иска чада –радостта иска себе си, иска вечност,иска всичко да бъде вечно подобно на нея.
Мъката говори: ”Пръсни се,кърви,о,сърце! Върви,о,крак! О,криле,хвърчете! Издигнете се!Все по-високо на възбог!”
Мъката е също радост,проклятието е също благословия,нощта е също и слънце.”
/Ницше, “Тъй рече Заратустра”/
1 коментар:
Защо си толкова твърд!-запитал веднъж дървеният въглен диаманта-Та нали сме близки роднини?”
“Защо сте толкова меки?”О,братя мои тъй ви питам аз: та нали сте мои братя?
Защо сте толкова меки, толкова неустойчиви, отстъпчиви?Защо има толкова много отричане и отхвърляне в сърцата ви?Толкова малко съдба във взора ви?
И ако не желаете да бъдете съдба и неумолими, как бихте могли вие да побеждавате заедно с мен?
Публикуване на коментар