Мафията не е ретроградна и консервативна, каквато я описват в клишетата. Тя съществува основно заради правенето на пари и затова като всеки друг бизнес е крайно прагматична.
Инструкциите на Провенцано могат да бъдат събрани в седем фундаментални правила:
1. Снишаване
Когато една компания е закъсала, първата задача е да се снишиш, да не те забелязват на радара, светкавично да се закрият всички проблемни позиции, дори това да е равносилно на изчезване от бизнес хрониките."Това е съвсем резонно - погребваш грешките си и продължаваш напред", обяснява анализаторът Питър Уолис. Освен това така се печели време за прегрупиране, успокояват се изнервените акционери и се получава кредит на доверие от тях.
2. Посредничество
"Хладнокръвие, яснота, коректност и постоянство. Учете се от всяка грешка, не изпускайте нищо, което хората ви казват и не вярвайте на всичко, което ви се препредава. Винаги търсете истината преди да разговаряте и помнете, че за вярна преценка никога не е достатъчен само един източник на информация."
Това писмо на Провенцано е наричано "манифестът на Коза Ностра".
След десетилетие на кърваво насилие при предшественика му Тото Риина, новият бос на босовете променя цялата корпоративна култура на организацията като инструктира хората да се научат на изкуството на преговорите и колко важно нещо е диалогът.
Подобно на всеки директор на компания, интересуващ се от медийния си образ, Провенцано не искал да изглежда като тиранин и предпочитал да го възприемат като "загрижен диктатор". Той координирал различни и конкуриращи се групировки без да им налага волята си. Никой не оспорвал върховната му власт, но той оставял впечатление, че решенията са вземани след дълги консултации.
3. Консенсус
Провенцано отговарял на писма и молби от всевъзможни хора - за работно място, оценки на изпити, общинско здравеопазване... Също като благотворителната дейност на големите корпорации, и той давал категорични инструкции - мафията трябва да се представя като позитивна част от обществото. Босът трябвало да изглежда като добродетел, като чичото в семейството, до когото се допитват за всичко - от бизнеса до личните проблеми. Той осъзнавал, че ако убедиш хората, че имат нужда от теб, бизнесът на мафията ще е далеч по-ефективен от това да им бъде налаган със сила.
"Казвайте ми какво искат хората. Те трябва да очакват от нас само добро", пише той писмата си. Един от триковете за възраждане на организацията е изграждането на обществен консенсус. Мафията винаги е зависела от подчинението (или добрата воля?) на обществото. В бизнеса с "продаването на защита" социалният контрол е съдбоносен - ако "клиентите" ти се обединят и се разбунтуват, загубен си.
4. С нам и Бог
Сред традиционните последователи доверието се печели под маската на... смиреността. Провенцано намята пасторалната мантия на авторитета на селски свещеник, писмата му са изпъстрени с цитати от Библията, зад които следователите търсят някакъв скрит код, а в действителност те са просто средство за ръководство на "паството". Все пак магистратите сочат, че той предпочитал пасажи за наказание, вина и мъст, чрез които печелел и кредит на доверие като глава на организацията.
Подобен подход - че чрез тях действа самото Божие провидение - са прилагали дори политици като Тони Блеър и Джордж Буш. Специалисти посочват, че в действителност те не са част от религиозната десница, а само искат да изглеждат свързани с нея до някаква степен.
5. Политическа гъвкавост
Бизнесмени от най-различни сектори и политическа ориентация в един момент биват включвани в правителствените структури като съветници без да им се налага да променят принципите си.
"Тайно създавахме връзки с политици без никаква връзка със скандали или корупция. Ако се разбереше, че ги подкрепяме, опозицията щеше да ги смачка за 24 часа", разказва Жюфре.
6. Прераждане
При политически скандал или бизнес провал е жизнено важно новият бос да се дистанцира от него и някои дори се представят като напълно преродени, различни личности.
"Когато излязох от затвора, открих Провенцано съвършено променен. От поръчковият убиец, който познавах, той бе започнал да придобива черти на светец", спомня си Жюфре.
7. Умереност
Кариерата на босът на босовете се развива от наемник до бизнес инвеститор, политически стратег и влиятелен лидер. Част от мистерията около персоната му е, че никой не е знаел дали е гений или полуграмотен късметлия. За да поддържа образа си на "човек от народа", Провенцано умишлено изпъстря инструкциите си с правописни и граматически грешки и винаги се подписва със скромното "Смирено моля да простите грешките в писмото ми...".
Това е стратегия, която политици и бизнесмени използват доста успешно. Президентът Буш например, идва от семейство от най-високите етажи на американското общество. Той не е истински тексасец и не знаем доколко маниерите му са резултат от некомпетентност или това е трик за печелене на популярност, но е факт, че сработва, коментират анализатори.
По същия начин Джъстин Кинг, мултимилионерът, спасил търговската верига "Сейнсбъри", заявява: "Не съм много по четенето на книги... аз съм обикновен човек". Той не изтъква, че е от елитно лондонско семейство, а гради образ на човек, израсъл без привилегии, но и не оставя съмнение, че именно той е човекът с власт.
Провенцано прави нещо повече - започва да създава усещане, че е толкова скромен, че по-скоро би искал някой друг да поеме работата. "Искат да им казвам какво да правят, но кой съм аз, че да им диктувам как да се държат? Не мога да заповядвам на никого, по-скоро търся някой да ми дава заповеди на мен", казва той в едно от писмата си.
В това, разбира се, няма грам истина.”
По http://www.dnevnik.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар