- Лоши пътеки-казвам,-няма!Пътче ли е,то води за някъде,значи не е лошо. А кое къде води,то е пък друго. Най-интересни са старите пътеки,запушените.
Имало село-няма го.Останала пътеката.Тръгнеш по някоя,вървиш и се чудиш: “Тая за къде ли води?Каква й е насоката?” Вървиш,вървиш,излезеш на мегдан: имало нива,отнесъл я дъждът,но пътеката показва:имало нива.
- И какво?-пита ме.-Поправяш ли тези пътеки?
- Зависи - казвам,-има такива,дето…Заспала работа-заминала!Ето, да речем, нивата:за какво ти е умряла нива?За какво ти е кале превзето?Развалено… Виж,ако става за нещо-да! Хубост, ако има някаква за гледане,тогава –да! Отпушвам я тази пътека.- Значи,главното за тебе е хубостта?
- Точно! Хубост ако няма,поука – тоя свят за какво ти е!”
/Н.Хайтов,”Пътеки”,сб.”Диви разкази”/
Няма коментари:
Публикуване на коментар