Миналото – в миналото!

“ Салвадор Дали вкусвал живота по неповторим начин. Щом се отегчал от живота,се разхождал в градината си на върха на скалите. Избирал идеална праскова,затоплена от слънцето,хващал я в ръка и се възхищавал на златистата й обвивка. След това отхапвал от нея само веднъж. Устата му се изпълвала със сладък сос.Вкусвал бавно. После изплювал отхапаното и хвърлял прасковата в морето. Смятал,че това е идеалният миг и е получил от него повече, отколкото ако изяде цяла кошница праскови.
До някаква степен,да съжаляваш е,като да искаш прасковата,която току-що си изхвърлил. Няма я,а ти си изпълнен с разкаяние. Ще ти се да не си я хвърлял.Искаш си я обратно.
Смятам,че едно от нещата,които помагат да уловиш мига,е да не съжаляваш за нищо.
Съжалението те дърпа надолу,задържа те в миналото,докато трябва да вървиш напред.
Трудно е да изгубиш в бизнессделка,но е по-трудно да се измъчваш от вина. Всички правим неща,които ни се ще никога да не сме правили.Понякога ни се струват големи грешки,но погледнем ли назад, се оказват малки. Съжалението,което води до чувството на вина, положително не би ти позволило да спиш нощем.
Но смятам,че миналото си е минало. Не можеш да го промениш. Затова дори понякога да сбъркаш,няма смисъл да съжаляваш. Трябва да вървиш напред!”

/Ричард Брансън/