Потребността другите да ни забелязват.
Затова някои от нас постоянно се оплакват,други обратното - се хвалят.
Едни,които могат да правят пари – се кичат с иначе безсмислено скъпи дрехи, коли, с грамадни бодигардове , и лъскави секретарки.
Други,не бизнесмени – обратно, казват:”Аз съм духовен човек, парите не ме вълнуват”.
Всеки показва някакъв “статус”,”висота”.
Явно обаче само с перчене нещата не стават. “По дрехите посрещат, но по ума изпращат”. Затова сме кариеристи. Атакуваме нечии сегашни постижения и искаме да ги надминем. За целта работим,работим,работим.
За Добро ли е това?
Мисля – да.Ако сутрин с усмивка тръгваме на работа, и с Усмивка работим,и кога ще дойде неделя не ни интересува.
Ако работим “със зор” – поне умираме млади – от инфаркти,инсулти и т.н..
Римляните са казвали: “Умри млад!”.
Познаваме много хора,отишли си на преклонна възраст,но Млади.
И аз искам да съм от тях.Няма да се пенсионирам НИКОГА.
:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар