“Тайната на малките

По средата на горската пътека забелязах мравки.Те пресичаха в гъсти редици, натоварени със зрели мравешки яйца.Всяка държеше между челюстите си яйце,държеше го високо,победоносно.
....
Очевидно една жестока битка беше завършила с победа на малките. Но кои бяха победените?Тръгнах....
...и най-сетне стигнахме крепостта на победените.
Крепост – да!.....Това беше истинска,класическа крепост,около метър висока...
Вратите на крепостта зееха. В тях влизаха и излизаха малките нашественици. От защитниците не се виждаше нито един жив.Само трупове се търкаляха в подножието на мравуняка – едри,дългокраки и красиви черни мравки. Та всеки от тия великани би могъл да носи десет от нашествениците.! Как са ги победили! Или са се предали?
...
Черните бяха смазани...Понечих да си ходя и тогава в най-долното и потайно скривалище,в самия пречупен корен, видях последния жив защитник на победената държава. Една великолепна черна мравка се бореше с една малка. Дългокраката черна шареше около малката,обикаляше я, прескачаше я,суетеше се. А малката едва се повърташе на задницата си и внимателно чакаше с разтворени челюсти.Дебнеше.И изведнъж се стрелна,сграбчи черната за крака, наклони я и я обърна.Двубоят завърши. Едно светкавично жиу-жицу реши борбата между малкия Давид и Голиат.

Двубоят завърши....Докато малките се тулеха в земята, в студения пясък,черните се бяха научили да правят сухи и удобни жилища,облицовани с мъх и кадифени люспи... Те умееха да строят висящи градини,дълбоки подземия,сложни лабиринти, високи и страшни кули.
Едно единствено нещо не знаеха – забравили бяха жиу-жицуто.
И трябваше да заплатят!”

/Н.Хайтов,сб.”Шумки от габър”/