Константин Симонов

* * *
Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

/http://www.litera.ru/stixiya/authors/simonov/zhdi-menya-i.html/

Бабата на жена ми е чакала своя мъж 20 години.Той бил в Белене. Мисля си - какво го е крепяло, как е издържал 20г.мъчения от комунистите? СЕМЕЙСТВОТО.
Жена му го е посещавала, писала му е писма.
И случайно го освобождават няколко дни преди сватбата на дъщеря му, която оставил почти пеленаче.

Вероятно семейството е крепяло и ОДИСЕЙ през дългите години на завръщането му от ТРОЯ.
Очевидно СЕМЕЙСТВОТО е и опора, и стимул за човека. Нещо изначално, фундаментално вътре в нас.
Адам и Ева са били семейство. Така и ние българите сме запазили своята идентичност през 5-те века турско робство. Така и евреите.
Доколкото знам и всички американски президенти са били семейни.И всички руски ръководители от Ленин насам.
Семейството е дъгогодишно,постоянно изпитание, смирение, борба, търсене, търпение, екипност, комуникация.
Може би и затова е голям процента на разводите - слабост на характери. И процента на хората, които съжителстват без да сключват брак - да, няма статистика колко от тях остават до края заедно, и то при моногамност, но тъй като основния мотив да не се сключва брак е точно възможността за бърза раздяла, то аз не вярвам връзките им да издържат дълго - защото раздялата е предвидена още при събирането им.
Казват, че НЮ ЙОРК е "градът на самотниците". А според всички проучвания в затворите до деградация се стига най-лесно чрез самота. В затворите тя /самотата и изолираността/ се налага на човек - и степента й е най-голяма при най-тежки престъпления.
В живота хората сами си я налагат.
ЕГАТИ БЕЗУМИЕТО.
:)))