Някои от другарите му цял живот протестират,че нямат избор,или пък обсъждат чуждите решения.Воинът обаче превръща мислите в дела.
Понякога избира погрешна цел и плаща безропотно цената на грешката си.А понякога се отклонява от пътя и губи много време,докато се върне към първоначалната посока.
Воинът никога не отклонява вниманието си.
…
За да постигне мечтата си воинът се нуждае от силна воля,а също и от способността да проявява себеотрицание;макар и да има цел,невинаги пътят до нея е такъв,какъвто си го е представял.
Ето защо воинът проявява дисциплина и състрадание. БОГ никога не изоставя чедата си – Неговите намерения обаче са неведоми и Той прокарва пътя чрез собствените ни стъпки.
Проявявайки дисциплина и себеотрицание,воинът се изпълва с ентусиазъм.Рутината не може да ни напътства във важни моменти.
….
Вървейки напред воинът си дава сметка за съществуването на трудности, които не е предвидил.
Ако реши да спре,за да изчака идеалния момент,той никога няма да помръдне от мястото си;нужна е малко лудост,за да направи следващата крачка.
И воинът проявява малко лудост.Защото в една война,както и в любовта,не е възможно да бъде предвидено всичко.
…
Воинът на светлината споделя своя свят с хората,които обича.
Старае се да ги насърчи да сторят това,което биха искали,но не смеят;в такива моменти се появява Противникът с две табелки в ръка.
На една от табелките пише: “Мисли повече за себе си!Запази си Божията милост,защото накрая ще изгубиш всичко!”
На другата табелка воинът чете: “Кой си ти,та да помагаш на другите?Нима не виждаш собствените си недостатъци?”
Воинът знае,че има недостатъци.Ала знае също така,че не може да израсне сам, дистанцирайки се от другарите си.
Тогава той хвърля на земята и двете табелки,макар и да си дава сметка,че в тях има нещо вярно. Те се превръщат на прах,а войнът продължава да окуражава човека до себе си."
/П.Коелю, “Воинът на светлината”/
Няма коментари:
Публикуване на коментар