"ЗЪРНА

Лишеи на скала.Скалата е на възбог-грамадина, канара! А лишеят-пърхот... сиво, размито петно. С просто око едва се забелязват и само лупата открива хиляди зърна без корен и без връх.
Земята е далеч от тях, далече е и влагата.Храни ги вятърът с остатъците от земния прах, пои ги дъждът.От дъжд на вятър те ядат,от дъжд на вятър пият вода.Пърли ги жегата, студ ги сковава, но не изтървават камъка.
Колонии, обречени на гибел,отшелнически, сиромашки, живущи по милостта на ветровете, по каприза на дъжда.Нищи духом,събрали нищетата си, за да направят...петно.
Така изглежда в началото.Но забелязваш сетне-сивите безпомощни зърна пораснали, развили се и наедрели, превърнали се в кожести корави люспи,люспите-в нокти,които обгръщат камъка,завиват го...повиват го, впиват се в него и тогава чак ти става ясно каква корава душа крият те в себе си.И разбираш,че са дошли на камъка не за милостиня, а за борба.
Захване ли борбата, лишеят се оттегля.Та и не е малко,дето е направил:няколко случайни зърна се приютили незабелязано,криво-ляво са се закрепили,криво-ляво са се размножили, направили са малко земя и отстъпват полестражението на зеления мъх... "Теренът" е вече утъпкан,изпробван,запасен с вода и със земя, скъпернически трупана прашинка по прашинка-мъничко,суха,но все пак земя!Това е всичко,което завещава лишеят.
Мъхът не закъснява да израсне-рунтав и наежен.Под лупа той е същинска гора от дървета-чепати,разклонени,сгъстени...гъсталак от зеленина, която всяка година умира,за да поникне друга върху нея.Мъртвата "гора" попива дъждовете като гъба, ферментира, гние и все повече умножава земята върху камъка.
Земя върху камък!Туй е вече поприще за други семена.Те кацват случайно,плахо и полека се развиват,плахо и полека се забиват...Нагоре към небето започва да расте дърво,а надолу-една бургия,мека,препълнена с дяволска сила,която пробива и разцепва камъка на две,на четири,на сто.Схватка на живот и смърт,която ще завърши с победа на дървото.И няма връщане за камъка.Веднъж разцепен, той все повече отстъпва, раздробява се,разпада се,докато най-сетне самият той стане на...земя.
Така се топят скалите,изчезват камъни,загиват планини и върхове.Така жилавата жизнена вълна постепенно залива земята и там,където някога е било каменна пустиня-зашумява лес."
..
/Н.Хайтов,сб."Шумки от габър"изд.1984г./