"В последните няколко дни ми се насъбра много работа с един международен проект. Замисляйки се над ситуцията констатирах следното: Един програмист пише софтуера /поне по мойта част/ , двама души го тестваме, инсталираме и откриваме грешки и няколко (>10) мениджъра, изпълнителни директори, шефове на отдели дават зор, напират за невъзможни неща, ръсят акъл там където не им е искано мнението и общо взето объркват нещата вместо да вкарат малко яснота по между си кой какво иска и как го иска. Та се сетих за следният виц:
Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, Вие с нищо не ми помогнахте.
- А Вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Ами не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, намирате се в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз."
/мнение в един форум/