"Може да попитате защо седим на този дъжд.-Това е предметно учение.Когато нивата е посята, дъждът е благословение.Когато нивата не е посята,дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея,житото ще израсте.Когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израстат.
Следователно,когато във вашия живот дойде Божественото благословение,а вие нищо не сте посели,бодили и тръни ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго,както сянката тича след колелото.
Не се самозалъгвайте.Животът не седи във външните прояви.Външността не носи доброто. То е нещо вътрешно.
Човек трябва да бъде добър по сърце.Ако човек не може да обича живота,който Бог е вложил в него, ако не може да оцени своята душа и ако Чистотата като същина е непонятна за него, как може той да учи другите? Ако за себе си не можете да постигнете Чистотата, как ще я предадете на другите?"
/ Петър Дънов /