"Повечето от нашите сблъсъци с реалностите на живота са свързани с естествения страх,че няма да можем да се справим с тях.Той ни изкушава да избегнем конфронтацията и по този начин да елиминираме страха.
Ако единият път за освобождаване от страха е да избягаме от застрашаваща ни реалност,другият се състои в това да я преодолеем.Нека разгледаме тези алтернативи:

• Бягството. То за кратко време ни освобождава от причиняващия дискомфорт страх,но не ни помага да се справим с него.Потискаме страха,а с това и желанието. Потискаме ги в някой ъгъл на подсъзнанието.Там те продължават да съществуват,покрити с мантията на самозаблудата,която сме избрали като временно средство за забрава.

Желанието продължава да съществува,някой ден то отново ще се появи и ще настоява да бъде задоволено.Страхът отново ще се събуди,вероятно по-силен от първия път.Това е разбираемо.Който веднъж е избягнал някакъв проблем,вместо да го преодолее, при втория опит-както знаем-има още по-крехко самочувствие.

• Справяне с проблема.От момента на решението-"Искам да се справя с проблема,ще приема конфронтацията с реалността" - до действителното му осъществяване преживяваме период на нарастващ страх.

През цялото време непрекъснато се питаме "Ще успея ли?",ще се опасяваме,че няма да успеем...

Тъкмо това напрегнато състояние между намерението и осъществяването му е онова,от което се боим.Страхът от него е причината,поради която толкова много хора избират по-удобния път на бягството,вместо да живеят със страха,че няма да се справят с реалността.

Непрекъснато установявам,че хората използват фантазията си повече за да избягат от страховете си,отколкото за да ги преодолеят."

/Йозеф Киршнер/