"Радостта да виждаш и да разбираш е най-прекрасния дар на природата."
/Алберт Айнщайн/

"При човека винаги разрушеното е повече от съхраненото, т.е паданията са му много повече от издиганията и той не вижда, как би могъл да стигне до края в това си състояние тъй като вижда, че му е трудно да изпълни даже най-малкото духовно действие и поради това завинаги ще остане извън святостта, само с вярата си по-голяма от знанието. Той вижда, че не винаги е способен да преодолява всичко случващо се с него и не знае как ще завърши всичко за него?
В един момент човека стига до извода, че освен Твореца няма никой друг, който би могъл да му помогне. А този му извод довежда сърцето му до истинската необходимост да иска от Твореца да му отвори очите и сърцето за да може наистина да се приближи към Него и завинаги да се слее с Него. ...
И само на този, който действително желае да се доближи до Твореца и не се задоволява от малкото, т.е. не желае да остане на нивото на неразумното малко дете, на него се дава помощ от горе, за да не му се дава възможност да каже, "Слава на Бога имам Тора и заповедите и добри дела, та какво повече ми е нужно?"
И това е наистина така, ако човека има истинско желание."
/Рабаш/

"Колкото е по-голям човека, толкова по-големи са неговите егоистични желания за наслаждение. Малки желания имат растенията и животните. Големите хора имат големи желания.
Духовно развиващите се хора имат още по-големи желания, но вече в абстрактен вид - те не желаят наслаждения облечени в каквито и да са дрехи от нашия свят (власт, пари, секс) а желание да усетят Твореца."