Последните изменения на ГПК (ДВ, бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г.) обаче показват Обрат в намеренията на законодателя. Връща се стария „много-заседателен и твърде бумажен” ред на съдопроизводство, а ускоряването на процеса се концентрира върху фактическото премахване на третата инстанция.
Ще анализирам промените в няколко поста , като почна с измененията на чл.310 ГПК.
- Първото изменение е отпадането от Бързите производства за исковете „за упражняване на родителски права при разногласия между родителите в случаите по чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи” /при необходимо разрешение от родител за напускане на страната от детето/.
Отсега те ще се разглеждат по реда съвсем новия чл.127а СК – по Общия ред. Значи – бавно.
А тук се касае за сравнително спешни и неотложни случаи. Никой не иска разрешение за напускане на детето след две години примерно.А за след седмици, за след 1-2 месеца. Вярно е, че съдът може да допусне предварително изпълнение /ЗАБРАНА или РАЗРЕШЕНИЕ преди дори да е разгледал спора/, но това НЕ Е негово задължение. И не можем да разчитаме, че той ще го стори.
А случаите не търпят провлачване.
- Втората ЦЕДКА е поставено с новите на ал.2 и ал.3 на чл.310. Съгласно техните разпоредби бързо производство не се допуска ако ищеца или съдът са съединили в едно производство „бърз” и „не бърз” иск.
Като изключим наистина Точната ал.1 /където май всички трудови спорове са упоменати за „бързи”/ , то неудачно решение на т.2 във вр.ал.3 на чл.314 /даващо възможност за спиране на делото от ответника със завеждането на иск по общия ред и съответно – с обезсмислянето на бързото/ и някак безсмислието на т.3 и т.4 /недопускащи съединяване на иск за обезщетение с иск за преустановяване на определено нарушение/, то тези нови ал.2 и ал.3 дават възможност за все по-масирана атака срещу Бързото производство.
Необосновано според мен, но явно това е целта на законодателя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар