Ще се молим за единственото, което може да провали поклонника, намерил своя меч-личните пороци.Колкото и добре да са го научили големите учители да борави с меча си,едната му ръка винаги ще е най-лошият му враг.Нека се помолим,в случай, че успееш да намериш меча си, да го държиш винаги в ръката, която няма да ти навреди.
...
Смили се, защото човек може да победи света, но така и да не поведе Справедливата битка със самия себе си.Но прояви милостта си и към онези, които са спечелили Справедливата битка със себе си и сега са из улиците и баровете на живота, защото не са успели да победят света.Защото те не познават Твоя закон, който гласи: “Който слуша моите думи,трябва да си съгради къщата на камък.”
...
Смили се над тези,кото не смеят да вземат перото,четката, инструмента или сечивата,защото вярват, че друг преди тях вече го е правил по-добре,и се смятат за недостойни да влязат в чудния храм на изкуството.
...
Смили се над тези,които се боят от смъртта и не познават многото царства, в които вече са били, и многото смърт,през която вече са преминали.Те са нещастни,защото мислят,че един ден всичко ще свърши.Но повече милост имай към другите,които вече са видели много смърт и смятат себе си за безсмъртни,понеже те не познават Твоя закон,който гласи:”Ако някой не се роди свише,не може да види царството Божие.”
...
Смили се над нас,Господи,че сме дръзнали да търсим меча,който ни обеща....Защото не познаваме себе си и често се мислим за облечени,а се оказваме голи,мислим си,че сме извършили престъпление, а в действителност сме спасили някого.И в милостта си не забравяй всички нас,които сме хванали меча с ръката на ангел и с ръката на демон.Винаги ще ни е необходим твоя закон,който гласи: “Когато ви пратих без кесия,и без торба,и без обувки, останахте ли лишени от нещо?”
/”Дневникът на един маг”П.Коелю/
Няма коментари:
Публикуване на коментар