Практиката, каквато НЕ ТРЯБВА да бъде

Eдна статия, която защитава консерватизма,наложен от практиката, такъв какъвто НЕ ТРЯБВА да бъде.
//www.trudipravo.bg/old/index.php?option=com_content&view=article&id=1398%3Asp201107s&catid=12%3Aspbest&Itemid=37
Колегата си придържа към следните три основни положения:
1. Отказа на нотариуса трябва да е писмен.
Но дори в случая, когато е необходима писмена молба за започване на нотариалното производство /съответно когато е задължителен писмен отказ/ , то дори тогава рядко имаме такъв.
Защото преди да подадеш молбата Нотариуса иска да прегледа документите ти, което става без молба – просто занасяш едни копия. И той ти казва устно НЕ. Следва да притежаваш не-разум за да подадеш след това писмена молба като знаеш, че и отговора на нея ще е НЕ. Затова след устното НЕ ти отиваш при друг нотариус, после при трети – докато получиш ДА. Ако всичките кажат НЕ – коригираш документите /или донасяш други и т.н./ докато получиш ДА...
Затова считам, че дори устния отказ трябва да може да се обжалва. БЕЗ доказването му. Защото не може да водиш навсякъде с теб по трима свидетели, които после да доказват не-писменото изявление на нотариуса. Този ми аргумент считам основателен и от практическа гледна точка – никой няма да обжалва отказ, когато той липсва, когато има ДА – губене на време е това, напълно излишно действие.
2. Разноските в производството по обжалване следвало да бъдат за сметка на жалбоподателя.
Неправилно – в случая когато съдът отменя отказа. Защото така съдът потвърждава, че ти си бил прав, че цялата процедура по обжалване е могла да не бъде инициирана, всичката бумащина и най-вече – цялата загуба на време. А един отказ на Нотариус е сериозно нещо, лицето сам не може да го обжалва, а компетентно обоснована жалба струва поне 300-500лв. хонорар на адвоката му,извън другите разноски. Сериозна сума, която не може да се игнорира.
А и всеки трябва да плаща за грешките си, включително ако е нотариус....
3. Спирането на нотариалното производство не било равносилно на отказ, съответно не можело да се обжалва – твърди ВКС. Но това спиране може да е за 3-5-10г. А човека има интерес от нотариалното действие СЕГА. Затова и сега го иска, не след след време.
Затова това спиране трябва да бъде обжалваемо. Няма как да е друго.

Отношенията...

"Вярата на невинния е най-доброто оръжие на лъжеца",казва някъде СТИВЪН КИНГ. Според мен Самотата май е резултат на безверение или различно-верие. Всеки си е различен и никой не разбира никой. Понеже не разбира в крайна сметка е лъган и лъже.И е убеден, че другите са лъжци, не различни. Спасението разбира се е – религия, партия, фирма. Всичко от големите. Повече хора да са на едно мнение. Все едно ще са ;)
Ние просто сами си стъжваме живота и деня и се затваряме за всичко - като слагаме етикета ЛЪЖА.А може да не приемаме нищо за лъжа, нито за истина. И проверяваме, както акулата проверява всичко.Без да се мърсим :)

Длъжниците ще могат да пътуват свободно

Да работиш в чужбина за да си върнеш дълга. Аз съм ЗА. Заминавай. Обаче ако до 1м. не представиш доказателства къде си се установил на работа - връщаш се обратно. Или държавата почва да те издирва като престъпник. Щото има хора, които работят и си връщат дълга, но има и други, които пак работят - но нищо не връщат.И те са масата.
Мисля,че законови промени в такъв смисъл - не са проблем.
Ето и статията в ДНЕВНИК,с коментари
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/04/06/1071372_dlujnicite_veche_sa_svobodni_da_izlizat_v_chujbina/?p=0

Закон за ограничаване на плащанията в брой

Плащания в брой - до 14 999лв.Закона ВЛЕЗЕ В СИЛА преди дни и се прилага и за плащания, явяващи се част от плащане,което е на стойност над 14 999лв. както и за плащания в чужда валута. САНКЦИИТЕ СА СЕРИОЗНИ : 30-50-100 %
Скоро се очакват разяснения за специфични случаи, нооо - Да Бъдем Внимателни :)

И законодателя греши.И ние грешим...

Законодателна грешка е безспорно новата редакция на чл.274 ал.4 ГПК в сила от 21.12.2010 г:

"Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване."

Текста значи, че определенията по тези дела НЕ подлежат въобще на обжалване и нито от мястото му, нито от друго тълкуване може да се направи различен извод. В това обществото е право:

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/09/1040689_izpusnata_duma_lishava_firmi_i_grajdani_ot_sudebna/#comments

Но не съм съгласен с коментарите, че са анти-демократични, противоконституционни и т.н.. изискванията на чл.280, за касационно обжалване.

Защото:

- безмислено е да се товари ВКС с дело, по което съдът се е произнесъл така, както съдилищата винаги са се произнасяли Еднозначно - всички съдилища, през всичките години. Очевидно и ВКС ще се произнесе така. Затова т.1 и т.2 са с точните формулировки - допускат обжалване само ако съдът се е произнесъл "в противоречие с практиката на Върховния касационен съд" или въпросът "е решаван противоречиво от съдилищата".

- ако обаче са налице измение в обществените условия или има друг сериозен аргумент то може да се наложи съдът да промени тази практика, независимо от не-промяната на законите. И тогава се дава възможност ВКС да бъде сезиран с този въпрос - "от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото." /т.3/, независимо, че съдебната практика през годините е еднозначна.
- третия ми аргумент е - че и по стария ред, когато тези изисквания ги нямаше- ние пак процедирахме все едно ги е имало - винаги слагахме практика на ВС и другите съдилища и убеждавахме върховните съдии, че обжалвания акт е в противоречие с нея, с установеното и приетото.

Що се отнася до изискването жалбата до ВКС да е подписана и от адвокат - то това се прави за да има някакво експертно ниво, някаква гаранция за професионализъм. Не, че адвокатите не пишем неверни неща, то е ясно, че във ВКС съдът ще каже на едната страна, на единия адвокат - "Вие грешите" и ще отсъди в полза на другата. Но все пак- ако човек сам се "лекува" е по-вероятно да умре от болестта си.И лекарите грешат, но по-рядко :)

Старите дрехи и старите норми са ни Най по мярка

Новото ГПК беше създадено с идеята за по-бързо и ефективно правораздаване, за намаляване на излишните презастраховки и формализъм, които до голяма степен водят до загубване на интерес от резултата от делото.

Последните изменения на ГПК (ДВ, бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г.) обаче показват Обрат в намеренията на законодателя. Връща се стария „много-заседателен и твърде бумажен” ред на съдопроизводство, а ускоряването на процеса се концентрира върху фактическото премахване на третата инстанция.

Ще анализирам промените в няколко поста , като почна с измененията на чл.310 ГПК.

- Първото изменение е отпадането от Бързите производства за исковете „за упражняване на родителски права при разногласия между родителите в случаите по чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи” /при необходимо разрешение от родител за напускане на страната от детето/.

Отсега те ще се разглеждат по реда съвсем новия чл.127а СК – по Общия ред. Значи – бавно.

А тук се касае за сравнително спешни и неотложни случаи. Никой не иска разрешение за напускане на детето след две години примерно.А за след седмици, за след 1-2 месеца. Вярно е, че съдът може да допусне предварително изпълнение /ЗАБРАНА или РАЗРЕШЕНИЕ преди дори да е разгледал спора/, но това НЕ Е негово задължение. И не можем да разчитаме, че той ще го стори.

А случаите не търпят провлачване.

- Втората ЦЕДКА е поставено с новите на ал.2 и ал.3 на чл.310. Съгласно техните разпоредби бързо производство не се допуска ако ищеца или съдът са съединили в едно производство „бърз” и „не бърз” иск.

Като изключим наистина Точната ал.1 /където май всички трудови спорове са упоменати за „бързи”/ , то неудачно решение на т.2 във вр.ал.3 на чл.314 /даващо възможност за спиране на делото от ответника със завеждането на иск по общия ред и съответно – с обезсмислянето на бързото/ и някак безсмислието на т.3 и т.4 /недопускащи съединяване на иск за обезщетение с иск за преустановяване на определено нарушение/, то тези нови ал.2 и ал.3 дават възможност за все по-масирана атака срещу Бързото производство.

Необосновано според мен, но явно това е целта на законодателя.

Протеста на ЧСИ

Безспорно новите такси са проблем за взискателите. Защото това ще са поредните суми, които спазващ закона човек трябва да плати за да бъде изпълнено едно съдебно решение.
Той е плащал държавна такса за завеждане на делото, внасял е суми за експертизи, за призоваване в ДВ на криещ се ответник, адвокатски хонорари и т.н...
Държавата не осигурява ефективно правосъдие, съответно събираемост на вземанията.И трябва да понесе своята отговорност. Съгласен съм,че и нейния труд се заплаща, независимо дали дава писмени справки или електронни, Но тя трябва поне да Не товари взискателя с допълнителни разходи, направени поради неосигурената от нея ефективност.

Затова взискателя трябва да може да прави всички справки БЕЗ да плаща.Цената им да се събира от длъжника и то след като взискателя се удовлетвори от неговото имущество. Когато и да стане това.
Затова Не подкрепям протеста. Заради грешното му насочването.
Ето го и него.
http://www.focus-news.net/?id=f16974