Чуйте ме.Аз съм Ерос.Аз тъпча хълмовете.Гласът ми изпълва ширните долини.Кобилите ме чуват и трепват в спокойните си пасища,защото ме познават.Земята прелива от живителна сила,дърветата-от мъзга.Пролет дойде.Моята пролет.Аз съм властелин в моето царство на пролетта.Кобилите помнят гласа ми.Те ме познават чрез кръвта на своите майки.Чуйте ме!Аз съм Ерос.Аз тъпча хълмовете,а ширните долини са мои глашатаи.С ехото си разнасят вестта,че ида."
/"Малката стопанка на голямата къща"Джек Лондон/
За жребеца пролетта винаги идва.Винаги.
Тя е неизбежна -като изгрева на слънцето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар