“Съмнявам се в искреността си по отношение на духовното търсене,тъй като отдавна търся БОГ,а той все не ми се явява.Моля се в часовете за молитва, изминавам странни пътища,върша каквото трябва и приемам задачи,които ми се струват абсурдни.
Това е – съмнявам се в искреността си.
…
…избраните не съществуват.Всички са избрани,когато вместо да си задават въпроса “какво правя тук”,решат да направят нещо,което да събуди желание в гърдите им. В желаните неща са вратите към Рая,любовта,която преобразява,и изборът,който ни води към БОГ.Желанието ни свързва със Светия дух,а не стотиците,хилядите прочити на класическите текстове.Волята да повярваш,че животът е чудо,което дава възможност и на другите чудеса да се случват,а не така наречените “тайни ритуали” или “ордени на посветените”.И накрая, решението на човек да изпълни своята мисия го прави наистина ЧОВЕК, а не теориите,които той развива за тайнствата на живота.

И ето ме мен малко след средата на пътя….

Трябва да внеса промяна и да следвам мечтата си….”

/П.Коелю,”Дневникът на един маг”/

Както казва Джек Лондон – Добрия и Лошия се различават не по способностите си,а по пътя,който са поели.
И тъй като злото е “нееволюирало добро” /В.Толев/,то считам,че от лошите можем да вземем пример – защото те са от малцината,които УМРЯХА МЛАДИ /в периода си на усилена,атакуваща дейност/.
Като гледам развалини на 60-70-80г,които са пенсионери във всякакъв смисъл си мисля: “Не искам да се пенсионирам,не искам да остарея.”
Не искам и НЯМА.
Римляните са казали “УМРИ МЛАД” и са сътворили не само най-силната,а и най-съвършената държава за времето си.

ЖИВИТЕ СТРОЯТ.

Аз съм от тях.И ще бъда.