понеделник, септември 12, 2011
Възпитание, интеграция...
"Концепция за държавна политика в областта на правосъдието за детето". Един от най-"разумните" политически документи, които съм чел. Като анализ на моментното състояние, като заложени принципи и цели, като начини за постигането им.... От друга страна - ще прочетете в почти всяко дело за убийство, изнасилване, побой и т.н, че извършителя е примитивен, незрял, неразвит, ограничен ... според експертите психиатри и психолози. Говорим и за интеграция на циганите и другите "диви" групи от обществото...
Та някак ми се набива в главата - те са като децата.
Такова им е нивото, така мислим да работим спрямо невръстните на години - и май така трябва и спрямо невръстните на развитие. Вероятно единствения точен начин. Не знам :)
Ето и линк към КОНЦЕПЦИЯ-та, качена на 03.08.2011г. на сайта на Министерство на правосъдието:
http://www.mjeli.government.bg/new/Pages/Bills/Default.aspx
понеделник, август 08, 2011
Практиката, каквато НЕ ТРЯБВА да бъде
Eдна статия, която защитава консерватизма,наложен от практиката, такъв какъвто НЕ ТРЯБВА да бъде.
//www.trudipravo.bg/old/index.php?option=com_content&view=article&id=1398%3Asp201107s&catid=12%3Aspbest&Itemid=37
Колегата си придържа към следните три основни положения:
1. Отказа на нотариуса трябва да е писмен.
Но дори в случая, когато е необходима писмена молба за започване на нотариалното производство /съответно когато е задължителен писмен отказ/ , то дори тогава рядко имаме такъв.
Защото преди да подадеш молбата Нотариуса иска да прегледа документите ти, което става без молба – просто занасяш едни копия. И той ти казва устно НЕ. Следва да притежаваш не-разум за да подадеш след това писмена молба като знаеш, че и отговора на нея ще е НЕ. Затова след устното НЕ ти отиваш при друг нотариус, после при трети – докато получиш ДА. Ако всичките кажат НЕ – коригираш документите /или донасяш други и т.н./ докато получиш ДА...
Затова считам, че дори устния отказ трябва да може да се обжалва. БЕЗ доказването му. Защото не може да водиш навсякъде с теб по трима свидетели, които после да доказват не-писменото изявление на нотариуса. Този ми аргумент считам основателен и от практическа гледна точка – никой няма да обжалва отказ, когато той липсва, когато има ДА – губене на време е това, напълно излишно действие.
2. Разноските в производството по обжалване следвало да бъдат за сметка на жалбоподателя.
Неправилно – в случая когато съдът отменя отказа. Защото така съдът потвърждава, че ти си бил прав, че цялата процедура по обжалване е могла да не бъде инициирана, всичката бумащина и най-вече – цялата загуба на време. А един отказ на Нотариус е сериозно нещо, лицето сам не може да го обжалва, а компетентно обоснована жалба струва поне 300-500лв. хонорар на адвоката му,извън другите разноски. Сериозна сума, която не може да се игнорира.
А и всеки трябва да плаща за грешките си, включително ако е нотариус....
3. Спирането на нотариалното производство не било равносилно на отказ, съответно не можело да се обжалва – твърди ВКС. Но това спиране може да е за 3-5-10г. А човека има интерес от нотариалното действие СЕГА. Затова и сега го иска, не след след време.
Затова това спиране трябва да бъде обжалваемо. Няма как да е друго.
//www.trudipravo.bg/old/index.php?option=com_content&view=article&id=1398%3Asp201107s&catid=12%3Aspbest&Itemid=37
Колегата си придържа към следните три основни положения:
1. Отказа на нотариуса трябва да е писмен.
Но дори в случая, когато е необходима писмена молба за започване на нотариалното производство /съответно когато е задължителен писмен отказ/ , то дори тогава рядко имаме такъв.
Защото преди да подадеш молбата Нотариуса иска да прегледа документите ти, което става без молба – просто занасяш едни копия. И той ти казва устно НЕ. Следва да притежаваш не-разум за да подадеш след това писмена молба като знаеш, че и отговора на нея ще е НЕ. Затова след устното НЕ ти отиваш при друг нотариус, после при трети – докато получиш ДА. Ако всичките кажат НЕ – коригираш документите /или донасяш други и т.н./ докато получиш ДА...
Затова считам, че дори устния отказ трябва да може да се обжалва. БЕЗ доказването му. Защото не може да водиш навсякъде с теб по трима свидетели, които после да доказват не-писменото изявление на нотариуса. Този ми аргумент считам основателен и от практическа гледна точка – никой няма да обжалва отказ, когато той липсва, когато има ДА – губене на време е това, напълно излишно действие.
2. Разноските в производството по обжалване следвало да бъдат за сметка на жалбоподателя.
Неправилно – в случая когато съдът отменя отказа. Защото така съдът потвърждава, че ти си бил прав, че цялата процедура по обжалване е могла да не бъде инициирана, всичката бумащина и най-вече – цялата загуба на време. А един отказ на Нотариус е сериозно нещо, лицето сам не може да го обжалва, а компетентно обоснована жалба струва поне 300-500лв. хонорар на адвоката му,извън другите разноски. Сериозна сума, която не може да се игнорира.
А и всеки трябва да плаща за грешките си, включително ако е нотариус....
3. Спирането на нотариалното производство не било равносилно на отказ, съответно не можело да се обжалва – твърди ВКС. Но това спиране може да е за 3-5-10г. А човека има интерес от нотариалното действие СЕГА. Затова и сега го иска, не след след време.
Затова това спиране трябва да бъде обжалваемо. Няма как да е друго.
неделя, април 10, 2011
Отношенията...
"Вярата на невинния е най-доброто оръжие на лъжеца",казва някъде СТИВЪН КИНГ. Според мен Самотата май е резултат на безверение или различно-верие. Всеки си е различен и никой не разбира никой. Понеже не разбира в крайна сметка е лъган и лъже.И е убеден, че другите са лъжци, не различни. Спасението разбира се е – религия, партия, фирма. Всичко от големите. Повече хора да са на едно мнение. Все едно ще са ;)
Ние просто сами си стъжваме живота и деня и се затваряме за всичко - като слагаме етикета ЛЪЖА.А може да не приемаме нищо за лъжа, нито за истина. И проверяваме, както акулата проверява всичко.Без да се мърсим :)
Ние просто сами си стъжваме живота и деня и се затваряме за всичко - като слагаме етикета ЛЪЖА.А може да не приемаме нищо за лъжа, нито за истина. И проверяваме, както акулата проверява всичко.Без да се мърсим :)
четвъртък, април 07, 2011
Длъжниците ще могат да пътуват свободно
Да работиш в чужбина за да си върнеш дълга. Аз съм ЗА. Заминавай. Обаче ако до 1м. не представиш доказателства къде си се установил на работа - връщаш се обратно. Или държавата почва да те издирва като престъпник. Щото има хора, които работят и си връщат дълга, но има и други, които пак работят - но нищо не връщат.И те са масата.
Мисля,че законови промени в такъв смисъл - не са проблем.
Ето и статията в ДНЕВНИК,с коментари
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/04/06/1071372_dlujnicite_veche_sa_svobodni_da_izlizat_v_chujbina/?p=0
Мисля,че законови промени в такъв смисъл - не са проблем.
Ето и статията в ДНЕВНИК,с коментари
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/04/06/1071372_dlujnicite_veche_sa_svobodni_da_izlizat_v_chujbina/?p=0
понеделник, март 07, 2011
Закон за ограничаване на плащанията в брой
Плащания в брой - до 14 999лв.Закона ВЛЕЗЕ В СИЛА преди дни и се прилага и за плащания, явяващи се част от плащане,което е на стойност над 14 999лв. както и за плащания в чужда валута. САНКЦИИТЕ СА СЕРИОЗНИ : 30-50-100 %
Скоро се очакват разяснения за специфични случаи, нооо - Да Бъдем Внимателни :)
Скоро се очакват разяснения за специфични случаи, нооо - Да Бъдем Внимателни :)
четвъртък, февруари 10, 2011
И законодателя греши.И ние грешим...
Законодателна грешка е безспорно новата редакция на чл.274 ал.4 ГПК в сила от 21.12.2010 г:
"Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване."
Текста значи, че определенията по тези дела НЕ подлежат въобще на обжалване и нито от мястото му, нито от друго тълкуване може да се направи различен извод. В това обществото е право:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/09/1040689_izpusnata_duma_lishava_firmi_i_grajdani_ot_sudebna/#comments
Но не съм съгласен с коментарите, че са анти-демократични, противоконституционни и т.н.. изискванията на чл.280, за касационно обжалване.
Защото:
- безмислено е да се товари ВКС с дело, по което съдът се е произнесъл така, както съдилищата винаги са се произнасяли Еднозначно - всички съдилища, през всичките години. Очевидно и ВКС ще се произнесе така. Затова т.1 и т.2 са с точните формулировки - допускат обжалване само ако съдът се е произнесъл "в противоречие с практиката на Върховния касационен съд" или въпросът "е решаван противоречиво от съдилищата".
- ако обаче са налице измение в обществените условия или има друг сериозен аргумент то може да се наложи съдът да промени тази практика, независимо от не-промяната на законите. И тогава се дава възможност ВКС да бъде сезиран с този въпрос - "от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото." /т.3/, независимо, че съдебната практика през годините е еднозначна.
- третия ми аргумент е - че и по стария ред, когато тези изисквания ги нямаше- ние пак процедирахме все едно ги е имало - винаги слагахме практика на ВС и другите съдилища и убеждавахме върховните съдии, че обжалвания акт е в противоречие с нея, с установеното и приетото.
Що се отнася до изискването жалбата до ВКС да е подписана и от адвокат - то това се прави за да има някакво експертно ниво, някаква гаранция за професионализъм. Не, че адвокатите не пишем неверни неща, то е ясно, че във ВКС съдът ще каже на едната страна, на единия адвокат - "Вие грешите" и ще отсъди в полза на другата. Но все пак- ако човек сам се "лекува" е по-вероятно да умре от болестта си.И лекарите грешат, но по-рядко :)
"Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване."
Текста значи, че определенията по тези дела НЕ подлежат въобще на обжалване и нито от мястото му, нито от друго тълкуване може да се направи различен извод. В това обществото е право:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/09/1040689_izpusnata_duma_lishava_firmi_i_grajdani_ot_sudebna/#comments
Но не съм съгласен с коментарите, че са анти-демократични, противоконституционни и т.н.. изискванията на чл.280, за касационно обжалване.
Защото:
- безмислено е да се товари ВКС с дело, по което съдът се е произнесъл така, както съдилищата винаги са се произнасяли Еднозначно - всички съдилища, през всичките години. Очевидно и ВКС ще се произнесе така. Затова т.1 и т.2 са с точните формулировки - допускат обжалване само ако съдът се е произнесъл "в противоречие с практиката на Върховния касационен съд" или въпросът "е решаван противоречиво от съдилищата".
- ако обаче са налице измение в обществените условия или има друг сериозен аргумент то може да се наложи съдът да промени тази практика, независимо от не-промяната на законите. И тогава се дава възможност ВКС да бъде сезиран с този въпрос - "от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото." /т.3/, независимо, че съдебната практика през годините е еднозначна.
- третия ми аргумент е - че и по стария ред, когато тези изисквания ги нямаше- ние пак процедирахме все едно ги е имало - винаги слагахме практика на ВС и другите съдилища и убеждавахме върховните съдии, че обжалвания акт е в противоречие с нея, с установеното и приетото.
Що се отнася до изискването жалбата до ВКС да е подписана и от адвокат - то това се прави за да има някакво експертно ниво, някаква гаранция за професионализъм. Не, че адвокатите не пишем неверни неща, то е ясно, че във ВКС съдът ще каже на едната страна, на единия адвокат - "Вие грешите" и ще отсъди в полза на другата. Но все пак- ако човек сам се "лекува" е по-вероятно да умре от болестта си.И лекарите грешат, но по-рядко :)
вторник, февруари 08, 2011
Старите дрехи и старите норми са ни Най по мярка
Новото ГПК беше създадено с идеята за по-бързо и ефективно правораздаване, за намаляване на излишните презастраховки и формализъм, които до голяма степен водят до загубване на интерес от резултата от делото.
Последните изменения на ГПК (ДВ, бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г.) обаче показват Обрат в намеренията на законодателя. Връща се стария „много-заседателен и твърде бумажен” ред на съдопроизводство, а ускоряването на процеса се концентрира върху фактическото премахване на третата инстанция.
Ще анализирам промените в няколко поста , като почна с измененията на чл.310 ГПК.
- Първото изменение е отпадането от Бързите производства за исковете „за упражняване на родителски права при разногласия между родителите в случаите по чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи” /при необходимо разрешение от родител за напускане на страната от детето/.
Отсега те ще се разглеждат по реда съвсем новия чл.127а СК – по Общия ред. Значи – бавно.
А тук се касае за сравнително спешни и неотложни случаи. Никой не иска разрешение за напускане на детето след две години примерно.А за след седмици, за след 1-2 месеца. Вярно е, че съдът може да допусне предварително изпълнение /ЗАБРАНА или РАЗРЕШЕНИЕ преди дори да е разгледал спора/, но това НЕ Е негово задължение. И не можем да разчитаме, че той ще го стори.
А случаите не търпят провлачване.
- Втората ЦЕДКА е поставено с новите на ал.2 и ал.3 на чл.310. Съгласно техните разпоредби бързо производство не се допуска ако ищеца или съдът са съединили в едно производство „бърз” и „не бърз” иск.
Като изключим наистина Точната ал.1 /където май всички трудови спорове са упоменати за „бързи”/ , то неудачно решение на т.2 във вр.ал.3 на чл.314 /даващо възможност за спиране на делото от ответника със завеждането на иск по общия ред и съответно – с обезсмислянето на бързото/ и някак безсмислието на т.3 и т.4 /недопускащи съединяване на иск за обезщетение с иск за преустановяване на определено нарушение/, то тези нови ал.2 и ал.3 дават възможност за все по-масирана атака срещу Бързото производство.
Необосновано според мен, но явно това е целта на законодателя.
Последните изменения на ГПК (ДВ, бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г.) обаче показват Обрат в намеренията на законодателя. Връща се стария „много-заседателен и твърде бумажен” ред на съдопроизводство, а ускоряването на процеса се концентрира върху фактическото премахване на третата инстанция.
Ще анализирам промените в няколко поста , като почна с измененията на чл.310 ГПК.
- Първото изменение е отпадането от Бързите производства за исковете „за упражняване на родителски права при разногласия между родителите в случаите по чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи” /при необходимо разрешение от родител за напускане на страната от детето/.
Отсега те ще се разглеждат по реда съвсем новия чл.127а СК – по Общия ред. Значи – бавно.
А тук се касае за сравнително спешни и неотложни случаи. Никой не иска разрешение за напускане на детето след две години примерно.А за след седмици, за след 1-2 месеца. Вярно е, че съдът може да допусне предварително изпълнение /ЗАБРАНА или РАЗРЕШЕНИЕ преди дори да е разгледал спора/, но това НЕ Е негово задължение. И не можем да разчитаме, че той ще го стори.
А случаите не търпят провлачване.
- Втората ЦЕДКА е поставено с новите на ал.2 и ал.3 на чл.310. Съгласно техните разпоредби бързо производство не се допуска ако ищеца или съдът са съединили в едно производство „бърз” и „не бърз” иск.
Като изключим наистина Точната ал.1 /където май всички трудови спорове са упоменати за „бързи”/ , то неудачно решение на т.2 във вр.ал.3 на чл.314 /даващо възможност за спиране на делото от ответника със завеждането на иск по общия ред и съответно – с обезсмислянето на бързото/ и някак безсмислието на т.3 и т.4 /недопускащи съединяване на иск за обезщетение с иск за преустановяване на определено нарушение/, то тези нови ал.2 и ал.3 дават възможност за все по-масирана атака срещу Бързото производство.
Необосновано според мен, но явно това е целта на законодателя.
Абонамент за:
Публикации (Atom)