Включете се и вие.
http://www.facebook.com/vanyapanayotova#/dimitar.karanikolov?ref=share
вторник, октомври 06, 2009
Атестирането на магистратите
На страницата си във ФЕЙСБУК коментирах с приятели проекта за новата НАРЕДБА за показателите и реда за атестиране на магистратите.
Включете се и вие.
http://www.facebook.com/vanyapanayotova#/dimitar.karanikolov?ref=share
Включете се и вие.
http://www.facebook.com/vanyapanayotova#/dimitar.karanikolov?ref=share
сряда, септември 30, 2009
Нови моменти в семейните отношения
Първи….Ден Първи на Новия СЕМЕЕН КОДЕКС /СК/.
Предлагам на вниманието Ви няколко Нови негови регламентации, по които няма много коментари в Интернет,но върху тях може би ще се градят Отношенията между съпрузите и съответно развода им.
Съгласно:
“Чл. 14. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.”
От текста на досегашния СК е отпаднало “и вярност”.
МНОГО важен момент – следователно в бъдеще брачната изневяра няма да се счита за нарушение на брачните задължения. Досега обратното – при развод всеки се опитваше да доказва прелюбодейство на другия – за да е той виновен за разтрогването на брака и за да се получи ползване върху семейното жилище.
Маха се тази възможност.
“Чл. 16. Всеки съпруг има свобода на развитие на личността, на избор и упражняване на професия.”
По стария текст свободата беше – само избора на професия – без упражняването й,без свобода за развитие на личността.
С други думи – съпрузите не могат да се ограничават един друг. И ако се налага продължителна раздяла за упражняване на професията или за развитие на личността – другия съпруг следва да го приеме.
Всъщност – вероятно идеята е била – развитие на семейството, чрез развитие на личността на всеки.Без жертване един за друг,а в дух на уважение и зачитане на личните интереси.
Различни са последиците по новия СК и по отношение на съпруга, виновен за прекратяване на брака.
На първо място при развод съдът се произнася относно вината само ако се поиска това.Досега произнасянето беше задължително. Не се правеше само ако и двамата съпрузи не желаят това И предложат споразумение,уреждащо всичките им отношения.Ставаха едни гадни сцени по съдебните зали, едно линчуване,маскарене,обвиняване в лъжествиделстване и какво ли не.
Много важно е,че семейното жилище – насетне вината няма да е основание за възлагане на жилището на не-виновния съпруг /с едно частично изключение/.
В останалите случай за да се ползва това жилище е необходимо И доказване на жилищна нужда. Дължи се И наем за ползването. Наема се определя от съда – по пазарни критерии,доколкото друго не е вписано.Той може да бъде променян.Децата не го дължат разбира се. Уточнен и срока на ползването на жилището, ако то е собственост на близки на не-ползващия го - до една година. Досега нямаше такава горна граница.
Безспорно - важни новости има и други.В следващите дни ще анализирам и тях.
Предлагам на вниманието Ви няколко Нови негови регламентации, по които няма много коментари в Интернет,но върху тях може би ще се градят Отношенията между съпрузите и съответно развода им.
Съгласно:
“Чл. 14. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.”
От текста на досегашния СК е отпаднало “и вярност”.
МНОГО важен момент – следователно в бъдеще брачната изневяра няма да се счита за нарушение на брачните задължения. Досега обратното – при развод всеки се опитваше да доказва прелюбодейство на другия – за да е той виновен за разтрогването на брака и за да се получи ползване върху семейното жилище.
Маха се тази възможност.
“Чл. 16. Всеки съпруг има свобода на развитие на личността, на избор и упражняване на професия.”
По стария текст свободата беше – само избора на професия – без упражняването й,без свобода за развитие на личността.
С други думи – съпрузите не могат да се ограничават един друг. И ако се налага продължителна раздяла за упражняване на професията или за развитие на личността – другия съпруг следва да го приеме.
Всъщност – вероятно идеята е била – развитие на семейството, чрез развитие на личността на всеки.Без жертване един за друг,а в дух на уважение и зачитане на личните интереси.
Различни са последиците по новия СК и по отношение на съпруга, виновен за прекратяване на брака.
На първо място при развод съдът се произнася относно вината само ако се поиска това.Досега произнасянето беше задължително. Не се правеше само ако и двамата съпрузи не желаят това И предложат споразумение,уреждащо всичките им отношения.Ставаха едни гадни сцени по съдебните зали, едно линчуване,маскарене,обвиняване в лъжествиделстване и какво ли не.
Много важно е,че семейното жилище – насетне вината няма да е основание за възлагане на жилището на не-виновния съпруг /с едно частично изключение/.
В останалите случай за да се ползва това жилище е необходимо И доказване на жилищна нужда. Дължи се И наем за ползването. Наема се определя от съда – по пазарни критерии,доколкото друго не е вписано.Той може да бъде променян.Децата не го дължат разбира се. Уточнен и срока на ползването на жилището, ако то е собственост на близки на не-ползващия го - до една година. Досега нямаше такава горна граница.
Безспорно - важни новости има и други.В следващите дни ще анализирам и тях.
четвъртък, септември 03, 2009
БХК съди прокуратурата за отказ да разследва смърт в социални домове
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/09/03/779078_pravozashtitnici_sudiat_prokuraturata_za_otkaz_da/
Подкрепям БХК.
Да,всеки ден някой умира,а друг получава телесни увреждания.В повечето случай без да е налице престъпление.
Но тук говорим за специализирани институции,грижещи се за ДЕЦА с умствени и физически увреждания.Към тези деца грижата трябва да е по-голяма.И изискванията към персонала, базата, цялостното отношение-трябва да са по-строги.Работещите в тези служби са част от екипа.И както обикновено става - никоя дребна риба не обича да се прави на интересна пред Шефа, а предпочита да изпълнява писаната и неписаната му воля.Която в случая май е:"НЕ МИ ПУКА ЗА ТИЯ".
Разбира се - обществото трябва да реагира Твърдо и Недвусмислено както законодателно, така и със санкции.Щото вътрешните отношения в структурите, и калпавите закони не могат да оправдават АНТИ-ХУМАННО отношение.
Подкрепям БХК.
Да,всеки ден някой умира,а друг получава телесни увреждания.В повечето случай без да е налице престъпление.
Но тук говорим за специализирани институции,грижещи се за ДЕЦА с умствени и физически увреждания.Към тези деца грижата трябва да е по-голяма.И изискванията към персонала, базата, цялостното отношение-трябва да са по-строги.Работещите в тези служби са част от екипа.И както обикновено става - никоя дребна риба не обича да се прави на интересна пред Шефа, а предпочита да изпълнява писаната и неписаната му воля.Която в случая май е:"НЕ МИ ПУКА ЗА ТИЯ".
Разбира се - обществото трябва да реагира Твърдо и Недвусмислено както законодателно, така и със санкции.Щото вътрешните отношения в структурите, и калпавите закони не могат да оправдават АНТИ-ХУМАННО отношение.
понеделник, юли 27, 2009
За Реализиране на Достъпна среда
Достъпна среда. Достъпна за Всички.Да я направим и за хората с увреждания. :)
Безспорно в България не се прави малко.Но не е достатъчно.
От разговорите ми с имащи опит в тази област се наложи извода,че предвидените изисквания за осигуряване на достъпна среда и на хората с увреждания са добри,но за жалост те не се прилагат.
Няма реализация,мерките остават на книга.
С оглед на това си позволявам да предложа някои законодателни промени,които считам, че биха допринесли за по-ефективното реализиране и изпълнение включително и на Европейската стратегия за хората с увреждания (2004-2010 г.).
Т.4 на чл.154 ЗУТ се променя на:
“Чл. 154.
т. 4. нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните, противопожарните изисквания и ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ”
Идеята е нарушенията на изискванията за достъпна среда да получат статут на съществени отклонения и да попаднат под въздействието на чл.224 ал.1 т.2 и съответно Кмета да има възможност да спре изпълнението и забранява достъпа до строеж и под действието на чл.225 ал.2 т.3 – да се третира като незаконен ,с всички произтичащи от това последици.
Към чл.156 се създава ал.2:
“(2) При нарушения на ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ обжалването не е обвързано със срок и разрешенията за строеж могат да се отменят по всяко време, включително и след като са влезли в сила.В тези случаи сигнал за нарушението може да подава всяко лице до органите на ДНСК и нейните поделения, до общинските (районните) администрации, до кметът на общината, или до прокуратурата, които са длъжни да извършат проверка и ако са налице законовите изисквания да подадат жалба за отмяна на документите по ал.1. При отказ на един орган да подаде жалба подалия сигнала или друго лице може да сезира друг орган за това.”
Практика е бездействието или неефективното действие на държавни и общински служители. Трябва да се даде възможност на всеки съзнателен гражданин,на всяка организация – да бъде активна, когато забележи закононарушение. Но пък не бихме могли да ги товарим със задължението да водят процеси,дела – за пропуски на администрацията. Затова и жалбите следва да се подават от държавните и общинските служби.
Освен това липсата на достъп е липса на достъп – постоянен. А човек не знае кога точно през годините ще му се наложи да посети сграда, в която не може да се придвижва. Затова й срока се премахва. А и е абсурдно да се твърди,че след като срок е изтекъл, то липсата на достъп е законна. Недопустимо е.
Създава се нова ал.4 в чл.1 ” НАРЕДБА № 4 ОТ 1 ЮЛИ 2009 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА СТРОЕЖИТЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ”
“ал..4 В седем-годишен срок всички строежи,извършени преди да я влязла в сила следва да се приведат в състояние,отговарящо на нейните изисквания. За издаване на разрешенията не се събират такси.”
Твърде много строежи вече са налице и ще се ползват още десетилетия. Немислимо е те да не отговарят на тези важни законови и хуманни изисквания. От друга страна – няколко години е била в сила и Наредба №6, която има по-различен режим от настоящата Наредба №4.
Следователно в близко бъдеще в България биха били налице строежи с три различни характеристики спрямо осигуряването на достъпна среда. АБСУРД,който не следва да се допуска.
Най-вероятно има и други,и по-оптимални промени. Все пак началото на дискусията следва да е започне.
Ние Сме Длъжни.
:)
Безспорно в България не се прави малко.Но не е достатъчно.
От разговорите ми с имащи опит в тази област се наложи извода,че предвидените изисквания за осигуряване на достъпна среда и на хората с увреждания са добри,но за жалост те не се прилагат.
Няма реализация,мерките остават на книга.
С оглед на това си позволявам да предложа някои законодателни промени,които считам, че биха допринесли за по-ефективното реализиране и изпълнение включително и на Европейската стратегия за хората с увреждания (2004-2010 г.).
Т.4 на чл.154 ЗУТ се променя на:
“Чл. 154.
т. 4. нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните, противопожарните изисквания и ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ”
Идеята е нарушенията на изискванията за достъпна среда да получат статут на съществени отклонения и да попаднат под въздействието на чл.224 ал.1 т.2 и съответно Кмета да има възможност да спре изпълнението и забранява достъпа до строеж и под действието на чл.225 ал.2 т.3 – да се третира като незаконен ,с всички произтичащи от това последици.
Към чл.156 се създава ал.2:
“(2) При нарушения на ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ обжалването не е обвързано със срок и разрешенията за строеж могат да се отменят по всяко време, включително и след като са влезли в сила.В тези случаи сигнал за нарушението може да подава всяко лице до органите на ДНСК и нейните поделения, до общинските (районните) администрации, до кметът на общината, или до прокуратурата, които са длъжни да извършат проверка и ако са налице законовите изисквания да подадат жалба за отмяна на документите по ал.1. При отказ на един орган да подаде жалба подалия сигнала или друго лице може да сезира друг орган за това.”
Практика е бездействието или неефективното действие на държавни и общински служители. Трябва да се даде възможност на всеки съзнателен гражданин,на всяка организация – да бъде активна, когато забележи закононарушение. Но пък не бихме могли да ги товарим със задължението да водят процеси,дела – за пропуски на администрацията. Затова и жалбите следва да се подават от държавните и общинските служби.
Освен това липсата на достъп е липса на достъп – постоянен. А човек не знае кога точно през годините ще му се наложи да посети сграда, в която не може да се придвижва. Затова й срока се премахва. А и е абсурдно да се твърди,че след като срок е изтекъл, то липсата на достъп е законна. Недопустимо е.
Създава се нова ал.4 в чл.1 ” НАРЕДБА № 4 ОТ 1 ЮЛИ 2009 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА СТРОЕЖИТЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ”
“ал..4 В седем-годишен срок всички строежи,извършени преди да я влязла в сила следва да се приведат в състояние,отговарящо на нейните изисквания. За издаване на разрешенията не се събират такси.”
Твърде много строежи вече са налице и ще се ползват още десетилетия. Немислимо е те да не отговарят на тези важни законови и хуманни изисквания. От друга страна – няколко години е била в сила и Наредба №6, която има по-различен режим от настоящата Наредба №4.
Следователно в близко бъдеще в България биха били налице строежи с три различни характеристики спрямо осигуряването на достъпна среда. АБСУРД,който не следва да се допуска.
Най-вероятно има и други,и по-оптимални промени. Все пак началото на дискусията следва да е започне.
Ние Сме Длъжни.
:)
вторник, юни 09, 2009
Колективен иск - Проблемите
Колективния иск /КИ/,като идея, е възможността да увредените от едно нарушение граждани да не предявяват самостоятелно искове,а с решението по едно дело да се разреши правния спор.
И да не се водят многобройни еднотипни дела.
На практика обаче законодателят е създал сериозни трудности пред осъществяването на тази възможност:
1.Като начало е предвидил “..иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.” да могат да се предявяват САМО от Сдруженията за защита на потребителите, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7, /чл.186 ал.1 ЗЗП/,като с ал.2 е разширил до максимум обхвата на “колективни интереси”.
Разбира се,ако група граждани решат да предявят КИ в обхвата на чл.186,то те ще са задължени да се обърнат за съдействие към организациите в списъка по чл.164 а.1,т.4, и да изпълняват техните условия. Гражданите са поставени от закона пред Липса на Избор.
Защото другия вариант – да си създадат те организация,която да изпълни условията за включване в Списъка,и да бъде включена, и чак тогава да заведат КИ – тази възможност е непрактична -твърде много разходи и загуба на време, при минимална индивидуална щета от нарушението.
Така, ако се контролират организациите по чл.164,то се осигурява сигурна защита от правосъдие въобще. А такъв контрол не е финансов проблем за нарушителите – обикновено те са мощни дружества.
2.Допълнително “сито” поставя чл. 386. ГПК,според който:
“ (1) Решението на съда има действие за нарушителя, лицето или лицата, предявили иска, както и по отношение на тези лица, които претендират да са увредени от установеното нарушение и не са заявили, че желаят да осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. “
С други думи – поставя се ултиматум на гражданина:
“Или си съгласен с решението по КИ – или си водиш сам дело. ДРУГ КИ е невъзможно да бъде предявен.”
А делото по КИ би могло да бъде водено некомпетентно. И при малък личен интерес /малка вреда/,при която на всяко увредено лице поотделно ще се наложи да плаща адвокатски хонорари,надвишаващи самата вреда,то очевидно е,че малко ще са хората,предявяващи сами искове.
Би могло да се стигне и до симулативни процеси: Организация,контролирана от нарушител завежда срещу него колективен иск – и го губи. Така се преклудира възможността друг КИ да бъде предявен.
3.Самия процес е усложнен до максимум:
3.1 С безсмислените конкретизации на чл.379 ал.2 и ал.3;
3.2 С изискването на чл.381 – при положение,че организациите,предявяващи иска са законово определени в Списъка,то с тази ал.2 се дава възможност и те да не бъдат допуснати до процеса – по чисто субективна,и доволна абстрактна преценка на съда.
3.3 В чл.382 ал.2 Съдът определя подходящ начин за разгласяване на иска.Във века на Интернет.
И т.н..
Безспорно има и други проблеми,възникващи от правната регламентация на колективните искове. Възможностите за промяна също са налице. Чакат ни да ги открием и приложим.
И да не се водят многобройни еднотипни дела.
На практика обаче законодателят е създал сериозни трудности пред осъществяването на тази възможност:
1.Като начало е предвидил “..иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.” да могат да се предявяват САМО от Сдруженията за защита на потребителите, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7, /чл.186 ал.1 ЗЗП/,като с ал.2 е разширил до максимум обхвата на “колективни интереси”.
Разбира се,ако група граждани решат да предявят КИ в обхвата на чл.186,то те ще са задължени да се обърнат за съдействие към организациите в списъка по чл.164 а.1,т.4, и да изпълняват техните условия. Гражданите са поставени от закона пред Липса на Избор.
Защото другия вариант – да си създадат те организация,която да изпълни условията за включване в Списъка,и да бъде включена, и чак тогава да заведат КИ – тази възможност е непрактична -твърде много разходи и загуба на време, при минимална индивидуална щета от нарушението.
Така, ако се контролират организациите по чл.164,то се осигурява сигурна защита от правосъдие въобще. А такъв контрол не е финансов проблем за нарушителите – обикновено те са мощни дружества.
2.Допълнително “сито” поставя чл. 386. ГПК,според който:
“ (1) Решението на съда има действие за нарушителя, лицето или лицата, предявили иска, както и по отношение на тези лица, които претендират да са увредени от установеното нарушение и не са заявили, че желаят да осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. “
С други думи – поставя се ултиматум на гражданина:
“Или си съгласен с решението по КИ – или си водиш сам дело. ДРУГ КИ е невъзможно да бъде предявен.”
А делото по КИ би могло да бъде водено некомпетентно. И при малък личен интерес /малка вреда/,при която на всяко увредено лице поотделно ще се наложи да плаща адвокатски хонорари,надвишаващи самата вреда,то очевидно е,че малко ще са хората,предявяващи сами искове.
Би могло да се стигне и до симулативни процеси: Организация,контролирана от нарушител завежда срещу него колективен иск – и го губи. Така се преклудира възможността друг КИ да бъде предявен.
3.Самия процес е усложнен до максимум:
3.1 С безсмислените конкретизации на чл.379 ал.2 и ал.3;
3.2 С изискването на чл.381 – при положение,че организациите,предявяващи иска са законово определени в Списъка,то с тази ал.2 се дава възможност и те да не бъдат допуснати до процеса – по чисто субективна,и доволна абстрактна преценка на съда.
3.3 В чл.382 ал.2 Съдът определя подходящ начин за разгласяване на иска.Във века на Интернет.
И т.н..
Безспорно има и други проблеми,възникващи от правната регламентация на колективните искове. Възможностите за промяна също са налице. Чакат ни да ги открием и приложим.
понеделник, май 11, 2009
Наложителна промяна в Заповедното производство по ГПК?
Да, и то неотложна.
Това е моят отговор на този изключително важен за лицата въпрос.
За да достигна до него анализирах производствата по чл.410 и чл.417 ГПК и стигнах до следните изводи:
І. Производството по чл.410 е за издаване на заповед за изпълнение /ЗИ/.
По подадено заявление съдът издава заповедта и ако длъжника подаде възражение ,а заявителя не подаде иск в едномесечен срок съдът обезсилва заповедта.
І.1 Първият въпрос който стои е – защо Съдът следва да издава тази заповед?
В крайна сметка ако заявлението отговаря на изискванията на чл.410 и 411 ГПК съдът Е ДЛЪЖЕН да издаде тази заповед. Но той не правораздава, не решава спор, не осъжда.
Безсмислено е въобще да се товарят и без това едва поемащите си дъх районни съдии с една чисто административна функция.
И това мое твърдение се подкрепя от процедурата , която следва издаването на заповедта.
- ако длъжника не възрази съдът издава изпълнителен лист. С други думи длъжника е признал вземането,признал е,че дължи.
В този случай ЗИ се явява не Заповед,а Покана за доброволно изпълнение.
И вместо незабавно да се пристъпи към изпълнение, то се почва бюрократичната процедура – издава се изпълнителен лист, който заявителя взема и представя на съдия-изпълнител, който образува изп.дело и пак кани длъжника да плати и т.н.. и т.н…
И предвид натовареността на съдилищата и вечните проблеми с уведомяването на длъжниците, то докато се стигне до принудително изпълнение минават месеци,месеци,месеци.
Запълнени с бюрократизъм,формализъм и канцеларщина.
- ако длъжникът възрази, то заявителя Е ДЛЪЖЕН да подаде иск в месечен срок. Защо?
Та нали ако длъжникът възрази ЗИ се обезсилва /чл.410 т.8/. Всъщност подаването на иск “не придвижва” по никакъв начин ЗИ, не допринася с нищо за нейното изпълнение.
Това изискване следва да отпадне изцяло.
Следва да отпадне и съдът от това производство и функциите му да бъдат поети от съдебните изпълнители.
Защото напълно е в компетенциите на юристите съдебни изпълнители да преценяват не-сложните основания по чл.410 и чл.411 ГПК. Освен това с уведомяването на длъжника за Заповедта следва да му се окаже,че в седем-дневния срок той следва или да възрази,или да плати. Този срок може да е по-дълъг, например 14 дни,доколкото 25 000 не са “джобни пари”.
Ако длъжникът възрази ,то съдия-изпълнителя прекратява производството.
Заявителят да предявява иск пред съда - ако иска и когато поиска.
Разбира се – доколкото е възможно едно вземане заявителят да предяви чрез различни съдия-изпълнители, то не е проблем да се създаде единен електронен регистър,в който да се правят справки и да не се допусне злоупотреба с право от заявителя.
Всъщност в текста на чл.410 изискването дълга да е с малка цена / да е подсъден на районен съд/ следва да отпадне. Защото първо – съдът тук не правораздава,а и днес един автомобил струва 70 000 – 100 000 лв. Да не говорим за имоти,машини и т.н… Безсмислено е това ограничение на чл.410 и само излишно затруднява оборота.
ІІ. Аналогично е положението и при заповедите за незабавно изпълнение по чл.417и сл. ГПК. Намесата на съда и тук само излишно бюрократизира и забавя процеса.
ІІІ.Таксите,които се дължат също са прекомерни.
Абсолютно недопустимо е за едно толкова формално и непредставляващо сложност и загуба на време производство да се дължат 2 %. Та при дълг от 20 000 лв. това е 400лв държавна такса, а при заповедите по чл.418 при дълг от 100 000 лв. д.т. е 2000 лв.
Лично за мен това си е злоупотреба от държавата с монопола й върху този процес.
На колкото и лева да е изчислена примерно почасовата ставка на съдия, то за цялото производство,заедно с писането– едва ли се губи повече от 2 часа. Да не говорим,че неоценим интелектуален труд тук не се полага.
Затова по мое мнение с оглед бързина на процеса е необходимо Заповедите за изпълнение да се разглеждат от съдия-изпълнителите, като таксите за тези производства бъдат значително занижени.
Разбира се – дискусията едва сега започва.
Това е моят отговор на този изключително важен за лицата въпрос.
За да достигна до него анализирах производствата по чл.410 и чл.417 ГПК и стигнах до следните изводи:
І. Производството по чл.410 е за издаване на заповед за изпълнение /ЗИ/.
По подадено заявление съдът издава заповедта и ако длъжника подаде възражение ,а заявителя не подаде иск в едномесечен срок съдът обезсилва заповедта.
І.1 Първият въпрос който стои е – защо Съдът следва да издава тази заповед?
В крайна сметка ако заявлението отговаря на изискванията на чл.410 и 411 ГПК съдът Е ДЛЪЖЕН да издаде тази заповед. Но той не правораздава, не решава спор, не осъжда.
Безсмислено е въобще да се товарят и без това едва поемащите си дъх районни съдии с една чисто административна функция.
И това мое твърдение се подкрепя от процедурата , която следва издаването на заповедта.
- ако длъжника не възрази съдът издава изпълнителен лист. С други думи длъжника е признал вземането,признал е,че дължи.
В този случай ЗИ се явява не Заповед,а Покана за доброволно изпълнение.
И вместо незабавно да се пристъпи към изпълнение, то се почва бюрократичната процедура – издава се изпълнителен лист, който заявителя взема и представя на съдия-изпълнител, който образува изп.дело и пак кани длъжника да плати и т.н.. и т.н…
И предвид натовареността на съдилищата и вечните проблеми с уведомяването на длъжниците, то докато се стигне до принудително изпълнение минават месеци,месеци,месеци.
Запълнени с бюрократизъм,формализъм и канцеларщина.
- ако длъжникът възрази, то заявителя Е ДЛЪЖЕН да подаде иск в месечен срок. Защо?
Та нали ако длъжникът възрази ЗИ се обезсилва /чл.410 т.8/. Всъщност подаването на иск “не придвижва” по никакъв начин ЗИ, не допринася с нищо за нейното изпълнение.
Това изискване следва да отпадне изцяло.
Следва да отпадне и съдът от това производство и функциите му да бъдат поети от съдебните изпълнители.
Защото напълно е в компетенциите на юристите съдебни изпълнители да преценяват не-сложните основания по чл.410 и чл.411 ГПК. Освен това с уведомяването на длъжника за Заповедта следва да му се окаже,че в седем-дневния срок той следва или да възрази,или да плати. Този срок може да е по-дълъг, например 14 дни,доколкото 25 000 не са “джобни пари”.
Ако длъжникът възрази ,то съдия-изпълнителя прекратява производството.
Заявителят да предявява иск пред съда - ако иска и когато поиска.
Разбира се – доколкото е възможно едно вземане заявителят да предяви чрез различни съдия-изпълнители, то не е проблем да се създаде единен електронен регистър,в който да се правят справки и да не се допусне злоупотреба с право от заявителя.
Всъщност в текста на чл.410 изискването дълга да е с малка цена / да е подсъден на районен съд/ следва да отпадне. Защото първо – съдът тук не правораздава,а и днес един автомобил струва 70 000 – 100 000 лв. Да не говорим за имоти,машини и т.н… Безсмислено е това ограничение на чл.410 и само излишно затруднява оборота.
ІІ. Аналогично е положението и при заповедите за незабавно изпълнение по чл.417и сл. ГПК. Намесата на съда и тук само излишно бюрократизира и забавя процеса.
ІІІ.Таксите,които се дължат също са прекомерни.
Абсолютно недопустимо е за едно толкова формално и непредставляващо сложност и загуба на време производство да се дължат 2 %. Та при дълг от 20 000 лв. това е 400лв държавна такса, а при заповедите по чл.418 при дълг от 100 000 лв. д.т. е 2000 лв.
Лично за мен това си е злоупотреба от държавата с монопола й върху този процес.
На колкото и лева да е изчислена примерно почасовата ставка на съдия, то за цялото производство,заедно с писането– едва ли се губи повече от 2 часа. Да не говорим,че неоценим интелектуален труд тук не се полага.
Затова по мое мнение с оглед бързина на процеса е необходимо Заповедите за изпълнение да се разглеждат от съдия-изпълнителите, като таксите за тези производства бъдат значително занижени.
Разбира се – дискусията едва сега започва.
сряда, март 11, 2009
Промени при ценообразуването на кредити
"Промяна в начина на образуване на лихвите за крайния клиент, увеличаване на надбавките като част от лихвата и фиксиране на минимален размер на лихвата по заеми, под който тя не може да пада. Това са новите линии, които се оформят на банковия пазар у нас и бяха очертани от финансовия портал "Моите пари" в обзора им за февруари. През изминалия месец има и повишение на лихвите - при жилищните ипотечни заеми то е с между 0.5 и 1 процентен пункт, а при потребителските - между 0.25 и 1 пр.п. Увеличение има и на таксите по кредитите.
Замяна на пазарния индекс (Euribor, ОЛП) като съставка при образуването на лихвата по жилищен ипотечен кредит с базов лихвен процент се появява като нов метод в ценообразуването на заемите. Базовият лихвен процент (БЛП) се определя от ръководството на съответната банка в зависимост от пазарните условия и различни индекси като цена на привлечен ресурс, рискова премия и други. През миналия месец такъв нов модел е въведено от българското поделение на гръцката Емпорики банк (част от френската "Креди агрикол"). Друга новост сред банките е увеличаването на надбавките като част от лихвата (лихва за крайния клиент = пазарен индекс/БПЛ + надбавка) за нови клиенти - клонът на гръцката Алфа банк, Емпорики банк, Банка Пиреос България. Увеличения на лихвите по ипотечни заеми има МКБ Юнионбанк - с около 3 пр.п., като някои от продуктите й са отпаднали от портфолиото й - кредит "До ключ" и "На зелено", посочват от "Моите пари". Алианц банк България е повишила лихвите по жилищните си заеми с 1 пр.п., като е намалила и процента на финансиране от 80% на 70%. Общинска банка също е увеличила лихвите и таксите по заемите си, като е въвела и минимални нива от 12%, под които лихвата не може да пада. Това се сочи като една от новостите в ценообразуването. Увеличение на таксата за юридическо обслужване има и Алфа банк от 20 на 50 евро. Уникредит Булбанк е предложила на клиентите си нови лихвени условия, базирани на нови критерии (и за жилищни, и за потребителски заеми) - срокът на кредита и процентът на финансиране от банката. "Чрез този подход имаме възможност за по-подробна оценка и това ни дава възможност да финансираме по-добрите проекти при по-добри условия, тоест по-ниски лихви", обясниха от банката.
Намаляването на стойността на някои пазарни индекси (Euribor, ОЛП), които участват във формирането на лихвата за крайния клиент, на този етап не намира пряко отражения в тази лихва, тъй като тези индекси към момента не са реалистичен индикатор за търсенето и предлагането на пари. Самите банки не си отпускат средства една на друга поради липсата на доверие на пазарите и докато то не се възстанови, нещата едва ли ще се променят, обясняват експерти. По-скоро ниските стойности на тези индекси отразяват усилията на националните банки да стимулират кредитирането, допълват те. През септември-октомври 2008 г. шестмесечният Euribor беше 5.40%, а за сряда стойността му беше 1.8%, а тримесечният съответно - 5.33% и 1.77%.
Лихвите по потребителските си заеми са увеличили Райфайзенбанк (с 0.5 пр.п.), Банка Пиреос (1 пр.п.), Societe Generale Експресбанк (0.25 пр.п.), Емпорики банк (с 0.47 пр.п.), Общинска банка (0.58 пр.п. по левови и 0.22 пр.п. по евро). ПИБ е увеличила таксата за разглеждане на документи от 10 на 20 лв.
Промени във формирането на лихвите:
- замяна на пазарен индекс (Euribor, ОЛП) с базов лихвен процент
- увеличаване на надбавката като съставка на лихвата
- фиксиране на минимален размер на лихвата
Добромир Ганев, изпълнителен директор на "Форос":
"Принудени са от външни обстоятелства
Поредно увеличение на лихвите ще затрудни пазара на недвижими имоти и така ще се забави нормализирането му. Доходите на населението не се увеличават и така вероятността за получаване на заем при завишените критерии на банките намалява допълнително. Все пак банките предприемат такива стъпки. При това те са принудени от външни обстоятелства, поради по-скъпия ресурс на международни пазари. В следващите няколко месеца не се очаква увеличение на цените на имотите и на броя на сделките. Но в никакъв случай пазарът няма да замре. До края на годината се надявам превишаващото сега предлагане да намалее и така да се свие разликата между търсенето и предлагането в момента."
Страхил Иванов, изпълнителен директор на "Явлена":
"Това ще има възпиращ ефект
Влиянието ще бъде отрицателно с възпиращ ефект. При увеличаващи се вноски по ипотечните кредити, което е резултат от нарастващите лихви и намаляващи цени на наемите и на имотите, изплащането на заемите става трудно. На пазара има доста имоти, които са под заплахата кредитополучателите, ползвали заем за покупката на тези имоти, да не могат да изплащат кредитите си."
Източник:
http://www.dnevnik.bg/pazari/finansi/2009/03/11/687857_banki_promeniat_nachina_na_cenoobrazuvane_na_krediti/
Замяна на пазарния индекс (Euribor, ОЛП) като съставка при образуването на лихвата по жилищен ипотечен кредит с базов лихвен процент се появява като нов метод в ценообразуването на заемите. Базовият лихвен процент (БЛП) се определя от ръководството на съответната банка в зависимост от пазарните условия и различни индекси като цена на привлечен ресурс, рискова премия и други. През миналия месец такъв нов модел е въведено от българското поделение на гръцката Емпорики банк (част от френската "Креди агрикол"). Друга новост сред банките е увеличаването на надбавките като част от лихвата (лихва за крайния клиент = пазарен индекс/БПЛ + надбавка) за нови клиенти - клонът на гръцката Алфа банк, Емпорики банк, Банка Пиреос България. Увеличения на лихвите по ипотечни заеми има МКБ Юнионбанк - с около 3 пр.п., като някои от продуктите й са отпаднали от портфолиото й - кредит "До ключ" и "На зелено", посочват от "Моите пари". Алианц банк България е повишила лихвите по жилищните си заеми с 1 пр.п., като е намалила и процента на финансиране от 80% на 70%. Общинска банка също е увеличила лихвите и таксите по заемите си, като е въвела и минимални нива от 12%, под които лихвата не може да пада. Това се сочи като една от новостите в ценообразуването. Увеличение на таксата за юридическо обслужване има и Алфа банк от 20 на 50 евро. Уникредит Булбанк е предложила на клиентите си нови лихвени условия, базирани на нови критерии (и за жилищни, и за потребителски заеми) - срокът на кредита и процентът на финансиране от банката. "Чрез този подход имаме възможност за по-подробна оценка и това ни дава възможност да финансираме по-добрите проекти при по-добри условия, тоест по-ниски лихви", обясниха от банката.
Намаляването на стойността на някои пазарни индекси (Euribor, ОЛП), които участват във формирането на лихвата за крайния клиент, на този етап не намира пряко отражения в тази лихва, тъй като тези индекси към момента не са реалистичен индикатор за търсенето и предлагането на пари. Самите банки не си отпускат средства една на друга поради липсата на доверие на пазарите и докато то не се възстанови, нещата едва ли ще се променят, обясняват експерти. По-скоро ниските стойности на тези индекси отразяват усилията на националните банки да стимулират кредитирането, допълват те. През септември-октомври 2008 г. шестмесечният Euribor беше 5.40%, а за сряда стойността му беше 1.8%, а тримесечният съответно - 5.33% и 1.77%.
Лихвите по потребителските си заеми са увеличили Райфайзенбанк (с 0.5 пр.п.), Банка Пиреос (1 пр.п.), Societe Generale Експресбанк (0.25 пр.п.), Емпорики банк (с 0.47 пр.п.), Общинска банка (0.58 пр.п. по левови и 0.22 пр.п. по евро). ПИБ е увеличила таксата за разглеждане на документи от 10 на 20 лв.
Промени във формирането на лихвите:
- замяна на пазарен индекс (Euribor, ОЛП) с базов лихвен процент
- увеличаване на надбавката като съставка на лихвата
- фиксиране на минимален размер на лихвата
Добромир Ганев, изпълнителен директор на "Форос":
"Принудени са от външни обстоятелства
Поредно увеличение на лихвите ще затрудни пазара на недвижими имоти и така ще се забави нормализирането му. Доходите на населението не се увеличават и така вероятността за получаване на заем при завишените критерии на банките намалява допълнително. Все пак банките предприемат такива стъпки. При това те са принудени от външни обстоятелства, поради по-скъпия ресурс на международни пазари. В следващите няколко месеца не се очаква увеличение на цените на имотите и на броя на сделките. Но в никакъв случай пазарът няма да замре. До края на годината се надявам превишаващото сега предлагане да намалее и така да се свие разликата между търсенето и предлагането в момента."
Страхил Иванов, изпълнителен директор на "Явлена":
"Това ще има възпиращ ефект
Влиянието ще бъде отрицателно с възпиращ ефект. При увеличаващи се вноски по ипотечните кредити, което е резултат от нарастващите лихви и намаляващи цени на наемите и на имотите, изплащането на заемите става трудно. На пазара има доста имоти, които са под заплахата кредитополучателите, ползвали заем за покупката на тези имоти, да не могат да изплащат кредитите си."
Източник:
http://www.dnevnik.bg/pazari/finansi/2009/03/11/687857_banki_promeniat_nachina_na_cenoobrazuvane_na_krediti/
Абонамент за:
Публикации (Atom)