Грешките на АЗ

Пол Слоун систематизира обичайните грешки, които мениджърите допускат по отношение на творческата атмосфера в работата:
- Отхвърлят, критикувайки всяка нова идея, която служителят предлага. Резултатът е обезсърчаване на служителя да продължи да прави предложения;
- Пренебрегват техниката “мозъчна атака” на обичайните работни срещи. Резултатът е пропусната възможност да се съберат повече идеи;
- Нагърбват се изцяло с отговорността за решаването на основни проблеми за компанията, като не привличат служители от по-ниските “етажи” в нея. Резултатът е прилагането на едни и същи рутинни решения на проблемите;
- Фокусират се единствено върху това как да подобрят сегашното състояние. Резултатът е пропускане на шанса да се измисли и направи нещо по-различно, което ще задаволява по-пълно потребителите;
- Съсредоточват се върху един и същи начин на действие и работят по цял ден, за да го реализират. Резултатът е преумора и липса на време да се изпробват нови начини за осъществяване на целите;
- Не смеят да направят нещо ново, ако то не е записано в плана на компанията. Резултатът е, че се пропуска възможността да се направи нещо навременно, което със сигурност конкуренцията няма да забрави да го направи;
- Отправят яростни обвинения за провалите. Резултатът е смазване на предприемаческия дух. Затова и Пол Слоун съветва всеки провал да се празнува;
- Използват неподходяща система за възнаграждение. Например, процент от приходите за новия продукт, вместо възнаграждение на екипа заради изпълнение на предварително определените цели;
- Използват външни консултанти, вместо използване на съзидателната енергия на служителите;
- Неподходящо подбират нови служители - търсят хора, които да паснат на корпоративния модел, вместо да търсят хора, които са различни и по силата на това ще внесат еретични възгледи в организацията;
- Възлагат новаторски проекти на мениджъри от производството. Резултатът според Слоун е фатален. Новите продукти трябва да бъдат отглеждани в оранжерия, докато не укрепнат. А производственият мениджър е зает с това да гони своите месечни планове. (Аз лично мисля, че подходяща структурна форма е проектният екип);
- Пропускат да инвестират в обучение на всички хора в компанията как да мислят креативно (творчески).
Силно се надявам, че тези грешки, които убиват бизнес мисленето, а то според Пол Слоун е равносилно на творчество, не са типични за вас и вашите компании."

http://www.novavizia.com/528.html

Статията е написана въз основа на книгата на Пол Слоун “Бизнес мислене” , издадена през 2006 г. от издателство “Лик”. Анализирана е работата на мениджърите, но според мен изводите са точни и за реалния ни живот.
И може би си заслужава да се замислим върху тях.
:)

Спортът - душевен комфорт

из интервюто на Иван Соколов, гл. изп. директор на Международен панаир Пловдив АД за в.ПАРИ
http://www.pari.bg/article.aspx?article_id=360288

“Господин Соколов, често се шегувате, че сте човек на тежкия умствен труд. Какво значи това?
- Това значи, че 8-10 часа работа на ден е нещо много хубаво, стига да можеш да си го позволиш. На мен обикновено ми се налага да поработвам повече. И после компенсирам със спорт. Два пъти в седмицата - вторник и събота - по 3 часа на стадиона. Моето разбиране за добрия мениджър включва и умения да възстановявам силите си след напрегната работа. Поне при мен е така - със спорт седмицата минава по-лесно. Този седмичен биоритъм, изглежда, е същият и при приятелите ми от клуба Морски сговор…
…футболът е моят начин да се отърся от стреса на ежедневието.

Защо толкова хъс и ярост в един мач? Ако играете по-кротко, няма ли да си спестите травмите например?
- Питал съм се защо играем така нахъсано. И според мен има просто обяснение за желанието, с която двадесетината мъже се борят за победа. Всички, с които играя на терена, са хора от “моята черга” и всеки е свикнал да побеждава във фирмата, която ръководи, или в бизнеса, който управлява. И пренася това в спорта. Но теренът е и мястото да се изчистиш от негативната енергия, която волю-неволю трупаш, без това да вреди на никого.

Аз не мога да навиквам подчинените си служители в компанията, защото като мениджър толерирам културата на общуването и добрия личен пример. Не мога да се отърся от негативните емоции и да повиша тон на останалите от мениджърския екип, защото работата няма да върви. Да се скарам тогава на шефа си? Шефе, моля ти се, да знаеш, че никога не съм си го и помислял! А вкъщи? Да нараня най-близките си хора, защото в работата си съм имал труден ден? По време на тренировки хвърляш всичко лошо на терена и след това - край, ние вече сме други хора.

Впрочем как се става член на Морски сговор?
- В Морски сговор се влиза само с препоръката от стари членове. Това е сигурен начин, че в едно сравнително затворено общество като нашето, което се състои от шестдесетина бизнесмени и мениджъри, ще влизат само хора със същите възможности и разбирания за спорта и за бизнеса. Ние не сме лобистки клуб, нямаме амбиции да влияем върху пловдивската или върху националната икономика по друг начин, освен чрез собствения си бизнес. Но не отричам, че тук понякога се раждат бизнес проекти, че си оказваме бизнес подкрепа. … След спорта, разбира се, всички говорим за бизнес и правим по-лесно бизнес с хора, които имат нашите разбирания.

Усещат ли се професионалните “изкривявания” на хората от Морски сговор по време на спорт?
- Докато играем футбол или баскетбол, докато въртим педалите на велосипедите или се гмуркаме, не. Но след това, когато седнем заедно “да възстановим водно-солевия баланс”, вече е ясно, че 60 души имат 60 мнения.

Как го казахте - да възстановим водно-солевия баланс? Това пък какво означава?
- Ами след като хвърлиш много пот на терена, нали трябва да “долееш” течности в организма. Терминът звучи някак по-сериозно, защото, ако ни погледнете в този момент отстрани, ще изглежда, че просто пием вода или бира. Точно този “морски дух” е причина в клуба да спортуват мъже, които в бизнеса си са конкуренти. Забелязал съм, че точно неформалната обстановка в клуба позволява на конкурентите да обсъждат без притеснение средата, в която работят, и проблемите в техния бранш.”

Лично аз съм твърдо ЗА спорта – като средство за разтоварване, и за зареждане със сили.

Мисля си ,че най-важното в организма е кръвта – нейната циркулация, наситеността й с кислород. Тя е движещата сила.

А физическата активност помага и за двете.
:)

Да помогнем

Днес е Кръстовден.

Религиозните празници ни подсещат за ......... и за благотворителност.

Дали чрез

http://www.save-darina.org/
http://dmsbg.com/projects_list_actual.php

или по друг наччин - няма значение.
:)

:)

“ Воинът на светлината не седи удобно в палатката си,наблюдавайки какво става по света;приема всяко предизвикателство като възможност да промени самия себе си.
Някои от другарите му цял живот протестират,че нямат избор,или пък обсъждат чуждите решения.Воинът обаче превръща мислите в дела.
Понякога избира погрешна цел и плаща безропотно цената на грешката си.А понякога се отклонява от пътя и губи много време,докато се върне към първоначалната посока.
Воинът никога не отклонява вниманието си.
…
За да постигне мечтата си воинът се нуждае от силна воля,а също и от способността да проявява себеотрицание;макар и да има цел,невинаги пътят до нея е такъв,какъвто си го е представял.
Ето защо воинът проявява дисциплина и състрадание. БОГ никога не изоставя чедата си – Неговите намерения обаче са неведоми и Той прокарва пътя чрез собствените ни стъпки.
Проявявайки дисциплина и себеотрицание,воинът се изпълва с ентусиазъм.Рутината не може да ни напътства във важни моменти.
….
Вървейки напред воинът си дава сметка за съществуването на трудности, които не е предвидил.
Ако реши да спре,за да изчака идеалния момент,той никога няма да помръдне от мястото си;нужна е малко лудост,за да направи следващата крачка.
И воинът проявява малко лудост.Защото в една война,както и в любовта,не е възможно да бъде предвидено всичко.
…
Воинът на светлината споделя своя свят с хората,които обича.
Старае се да ги насърчи да сторят това,което биха искали,но не смеят;в такива моменти се появява Противникът с две табелки в ръка.
На една от табелките пише: “Мисли повече за себе си!Запази си Божията милост,защото накрая ще изгубиш всичко!”
На другата табелка воинът чете: “Кой си ти,та да помагаш на другите?Нима не виждаш собствените си недостатъци?”
Воинът знае,че има недостатъци.Ала знае също така,че не може да израсне сам, дистанцирайки се от другарите си.
Тогава той хвърля на земята и двете табелки,макар и да си дава сметка,че в тях има нещо вярно. Те се превръщат на прах,а войнът продължава да окуражава човека до себе си."

/П.Коелю, “Воинът на светлината”/

Мотивацията е - Необходимост

"Именно психиката е причината за изключителните успехи на американеца. Наред с невероятната му физика и тялото, създадено като че специално за плуване. В детството си Фелпс е страдал именно заради физиката си - връстниците му се подигравали заради големите уши, изключително дългите ръце и непохватното държане. Въпреки това насочвал цялата натрупана у него отрицателна енергия в басейна и успял да превърне негативното в позитивно.

"Наричам Майкъл "машина за мотивиране". Хубаво настроение, лошо настроение, той канализира всичко в желание за победа", казва треньорът му Боб Бауман. "Той обожава да плува бързо и когато го направи, започва да тренира още по-усърдно. Той се мотивира от всичко, всяко нещо, което се каже за него, го кара да се представя още по-добре. Умението му да канализира енергията си е най-важното му качество." Точно умението да се изключва от заобикалящата го реалност го прави шампион, смята още треньорът.

"Открих това качество у него още като беше много малък. Когато реши, може да се концентрира само в едно начинание и нищо друго не го засяга. Като прибавим и ежедневните тренировки дори и на Коледа, виждаме защо постига тези успехи", обобщава Бауман."
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=539230

Това е откъс от статия за Майкъл ФЕЛПС,спечелил 8 златни медала на олимпиадата.
Безспорно има мнение,че трябва да търсим
“... пригодни за длъжността хора, създавайте им условия да разгърнат потенциала си, не разчитайте единствено на вътрешната мотивация, предлагайте достатъчно стойностни в очите на хората стимули и непрекъснато следете нивото на удовлетворение от труда, което изпитват тези хора.“
http://www.novavizia.com/2299.html

Според мен то се отнася повече за работодателите. А за работниците - като извинение от тяхна страна:
“Не действам,защото във фирмата няма условия за това“.

Според мен - ако наистина искаш да направиш нещо - ще го направиш.
И когато нещо ти липсва-ще го намериш,или ще превърнеш липсата му в твое предимство.
Като ФЕЛПС.
:)

Има стрес,Няма стрес

“ Често стресът е свързан с концентрирането на вниманието ни върху проблеми,а не върху решенията им. Ако концентрираш цялата си енергия върху проблема, няма да имаш сили и енергия за разрешаването му. Приеми съществуването на проблема и продължавай нататък с по-положителни стъпки.
Една нощ в началото на 90-те години,когато бях направил дълг от около един милиард, влязох в конферентната зала,където работеха моите счетоводители.
Настроението беше ужасно стресиращо.
Реших да пренасоча темата,разказвайки им за мои планове, свързани с бъдещи проекти, като им обяснявах колко мащабни ще бъдат те. Рисувах жива картина на успеха,такава,каквато я виждах.
Въпреки,че в началото моите счетоводители са си помислили,че съм изперкал от стреса, тактиката ми проработи.
Смених темата от агонизирането,като следствие на големия проблем към тема,свързана с бъдещето ни.
Сменянето на темата на разговора се превърна в повратна точка по моя път на съвземането.“

/ Д. Тръмп /

Конфликни клиенти

“При разбора на различните ситуации,възникнали при работа с конфликтни клиенти трябва да си отговорим на следните въпроси:

1.Коя е истинската причина за конфликтното поведение на клиента?

Ако решите,че това е защото те идват за да правят скандали,или че просто се държат по този начин значи, трябва да продължите да търсите отговора. Понякога не е зле „да влезем в кожата на клиента“. И тогава дръпнатият шеф с превръща в изморен и претоварен ръководител,а досадната мърмореща клиентка в самотна болна жена.

2.Кои мои фрази способстват за повишаване на напрежението? Защо?

Често на този въпрос е трудно да се отговори,тъй като не си спомняме дословно как се е развил диалогът. Затова мнозина препоръчват да си водим записки. Постоянната аналитична работа позволява да се отървем от погрешни ходове и ни дава възможност спокойно да получим отговор на всеки въпрос.

3.В каква степен критиката и недоволството на клиента са справедливи?

Понякога за повишаване агресивността на клиента спомага не един човек,а самата организация на работата вътре във фирмата- разкарване на клиента по много гишета,съзнателно даване на непълна информация,защото това “всички го знаят“ и т.н.

4.Какво ще направя,ако същата ситуация се повтори?

Той ще ни помогне да се подготвим за следващата сложна ситуация. “

/А.Баришева­/