"Може да попитате защо седим на този дъжд.-Това е предметно учение.Когато нивата е посята, дъждът е благословение.Когато нивата не е посята,дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея,житото ще израсте.Когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израстат.
Следователно,когато във вашия живот дойде Божественото благословение,а вие нищо не сте посели,бодили и тръни ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго,както сянката тича след колелото.
Не се самозалъгвайте.Животът не седи във външните прояви.Външността не носи доброто. То е нещо вътрешно.
Човек трябва да бъде добър по сърце.Ако човек не може да обича живота,който Бог е вложил в него, ако не може да оцени своята душа и ако Чистотата като същина е непонятна за него, как може той да учи другите? Ако за себе си не можете да постигнете Чистотата, как ще я предадете на другите?"
/ Петър Дънов /

"Две деца си приказват в корема на една бременна жена. Едното е вярващо, другото невярващо.
Невярващото дете пита другото: “Вярваш ли в живот след рождението?”
Вярващото дете отговаря: “Естествено. Всеки знае, че има живот след рождението. Ние сме тук, само за да се закалим и заздравим, за това което ни очаква.”
При това невярващото: “Това е глупаво. Няма живот след рождението. Можеш ли да си представиш, как би изглеждал един такъв живот?”

Вярващото обяснява: “Не знам всичко с детайли, но знам че там е много по светло отколкото тук и е възможно да сме способни сами да се храним и да вървим.”
Невярващото реагира почти ядосано: “Що за глупости са това. Това е невъзможно. Сами да се храним и вървим? Как би станало това? Смешно е направо.”

Вярващото: “Сигурен съм, че е възможно. Ще е само по различно. Човек може да си го представи!”
Несигурно невярващото: “От там все още никой не се е върнал! Животът свършва с раждането ни и след това няма нищо повече.”

Вярващото го прекъсва: “Не,не! Не знам как би изглеждал животът ни след като се родим, но съм сигурен, че ще срещнем майка ни и тя ще се грижи за нас.”
Невярващото възразява: “Глупости! Аз до сега майка не съм виждал, така че тя не съществува.”

Вярващото бебе отговаря: “Не мога да се съглася с думите ти. Понякога, когато е съвсем тихо, се чува, как тя пее и е забележимо как гали светът ни. Напълно съм убеден, че животът ни в действителност ще започне едва след като се родим.”

Всъщност всичките велики личности в човешката история са станали Велики от един момент нататък,години след раждането си.А дотогава са били най-обикновени хора, неразличаващи се особено от обкръжението си.
Така и Буда,Моисей,ИСУС, Мохамед,като при последния промяната започнала чак на 40г,а почнал да говори публично на около 43г.
Такива хора в обикновения,светски живот са Колумб,Едисон,Хенри Форд,Чърчил, Роналд Рейгън,сегашния губернатор на Калифорния и бивш професионален културист Арнолд Шварценегер и т.н.
Общото между всички е,че вярвали в своето раждане,знаели,че то ще настъпи и се подготвяли позитивно за него.
"Дух,вяра,работа!"
:)

"
Погрешно желание

Преди няколко години един млад мъж загубил десет хиляди долара при игра на комар с някакви мошеници.Не могъл да погаси дълга си и те го заплашили,че ще го бият,ако не го изплати в определения от тях срок.
В отчаянието си младият мъж се молел ден и нощ.Медитирал.Молел се на висшия си разум.Молбите му се състояли от думите " Нуждая се от десетта хиляди долара веднага,преди дадения ми срок.Моля те,помогни ми да ги намеря."Това било всичко. Повтарял го мислено и на глас хиляди пъти,програмирайки ума си с това желание-да намери бързо десет хиляди долара.
Постигнал целта си няколко дни по-късно.Претърпявайки автомобилна катастрофа, загубил крака и ръката си. Застрахователната компания му платила по пет хиляди долара за двата загубени крайника.Така на много висока лична цена получил десетта хиляди долара.
Той не бил прибавил в програмирането на желанието си "без вреда на никого".
Поуката: Бъдете предпазливи,когато искате,защото може да го получите.Бъдете умни.
Прибавяйте "без вреда на никого" към всичките си желания.
/ "Развиване на психичните сили" Уилям Хюит/

"Ако не си вземеш нещо няма кой да ти го даде."
/Илия Павлов/

"Повечето от нашите сблъсъци с реалностите на живота са свързани с естествения страх,че няма да можем да се справим с тях.Той ни изкушава да избегнем конфронтацията и по този начин да елиминираме страха.
Ако единият път за освобождаване от страха е да избягаме от застрашаваща ни реалност,другият се състои в това да я преодолеем.Нека разгледаме тези алтернативи:

• Бягството. То за кратко време ни освобождава от причиняващия дискомфорт страх,но не ни помага да се справим с него.Потискаме страха,а с това и желанието. Потискаме ги в някой ъгъл на подсъзнанието.Там те продължават да съществуват,покрити с мантията на самозаблудата,която сме избрали като временно средство за забрава.

Желанието продължава да съществува,някой ден то отново ще се появи и ще настоява да бъде задоволено.Страхът отново ще се събуди,вероятно по-силен от първия път.Това е разбираемо.Който веднъж е избягнал някакъв проблем,вместо да го преодолее, при втория опит-както знаем-има още по-крехко самочувствие.

• Справяне с проблема.От момента на решението-"Искам да се справя с проблема,ще приема конфронтацията с реалността" - до действителното му осъществяване преживяваме период на нарастващ страх.

През цялото време непрекъснато се питаме "Ще успея ли?",ще се опасяваме,че няма да успеем...

Тъкмо това напрегнато състояние между намерението и осъществяването му е онова,от което се боим.Страхът от него е причината,поради която толкова много хора избират по-удобния път на бягството,вместо да живеят със страха,че няма да се справят с реалността.

Непрекъснато установявам,че хората използват фантазията си повече за да избягат от страховете си,отколкото за да ги преодолеят."

/Йозеф Киршнер/

"Радостта да виждаш и да разбираш е най-прекрасния дар на природата."
/Алберт Айнщайн/

"При човека винаги разрушеното е повече от съхраненото, т.е паданията са му много повече от издиганията и той не вижда, как би могъл да стигне до края в това си състояние тъй като вижда, че му е трудно да изпълни даже най-малкото духовно действие и поради това завинаги ще остане извън святостта, само с вярата си по-голяма от знанието. Той вижда, че не винаги е способен да преодолява всичко случващо се с него и не знае как ще завърши всичко за него?
В един момент човека стига до извода, че освен Твореца няма никой друг, който би могъл да му помогне. А този му извод довежда сърцето му до истинската необходимост да иска от Твореца да му отвори очите и сърцето за да може наистина да се приближи към Него и завинаги да се слее с Него. ...
И само на този, който действително желае да се доближи до Твореца и не се задоволява от малкото, т.е. не желае да остане на нивото на неразумното малко дете, на него се дава помощ от горе, за да не му се дава възможност да каже, "Слава на Бога имам Тора и заповедите и добри дела, та какво повече ми е нужно?"
И това е наистина така, ако човека има истинско желание."
/Рабаш/

"Колкото е по-голям човека, толкова по-големи са неговите егоистични желания за наслаждение. Малки желания имат растенията и животните. Големите хора имат големи желания.
Духовно развиващите се хора имат още по-големи желания, но вече в абстрактен вид - те не желаят наслаждения облечени в каквито и да са дрехи от нашия свят (власт, пари, секс) а желание да усетят Твореца."

"Ето осемте начина,накъсо,как да променим хората,без да ги обиждаме или огорчаваме:
І правило: Почнете с похвала и с почтена оценка на добрите му страни.
ІІ правило: Обръщайте внимание на грешките му по околен път.
ІІІ правило: Говорете първо за собствените си грешки,преди да критикувате другите хора.
ІV правило: Не поставяйте в неловко положение другото лице.
V правило: Хвалете и най-малката проява на способност,както и въобще,всяка способност.
VІ правило: Кажете на някого,че е отличен човек и той ще се старае да оправдае даденото му добро име.
VІІ правило: Служете си с насърчение,постъпвайте така,че грешката,която искате да поправите да изглежда лесна за поправяне.Постъпвайте така,че това,което искате от другото лице да извърши,да изглежда лесно.
VІІІ правило: Постъпвайте така,че другото лице да се чувствува щастливо,като прави това,което искате."
/Дейл Карнеги/

Тези правила са написани от американец през 1936г. В годините след това Америка се превърна в световния лидер и то не толкова като се налагаше,колкото като другите търсеха нейните продукти, нейните пари, технологиите й.А тях тя създаваше,като управлението внедряваше типове поведения, подобни на резюмираните от Д.Карнеги.
Доколкото разбирам неговата мисъл,то той ни съветва да бъдем приятели с хората. ПРИЯТЕЛИ.А не просто "колеги",партньори.И въобще не "врагове".