Закон за ограничаване на плащанията в брой

Плащания в брой - до 14 999лв.Закона ВЛЕЗЕ В СИЛА преди дни и се прилага и за плащания, явяващи се част от плащане,което е на стойност над 14 999лв. както и за плащания в чужда валута. САНКЦИИТЕ СА СЕРИОЗНИ : 30-50-100 %
Скоро се очакват разяснения за специфични случаи, нооо - Да Бъдем Внимателни :)

И законодателя греши.И ние грешим...

Законодателна грешка е безспорно новата редакция на чл.274 ал.4 ГПК в сила от 21.12.2010 г:

"Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване."

Текста значи, че определенията по тези дела НЕ подлежат въобще на обжалване и нито от мястото му, нито от друго тълкуване може да се направи различен извод. В това обществото е право:

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/09/1040689_izpusnata_duma_lishava_firmi_i_grajdani_ot_sudebna/#comments

Но не съм съгласен с коментарите, че са анти-демократични, противоконституционни и т.н.. изискванията на чл.280, за касационно обжалване.

Защото:

- безмислено е да се товари ВКС с дело, по което съдът се е произнесъл така, както съдилищата винаги са се произнасяли Еднозначно - всички съдилища, през всичките години. Очевидно и ВКС ще се произнесе така. Затова т.1 и т.2 са с точните формулировки - допускат обжалване само ако съдът се е произнесъл "в противоречие с практиката на Върховния касационен съд" или въпросът "е решаван противоречиво от съдилищата".

- ако обаче са налице измение в обществените условия или има друг сериозен аргумент то може да се наложи съдът да промени тази практика, независимо от не-промяната на законите. И тогава се дава възможност ВКС да бъде сезиран с този въпрос - "от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото." /т.3/, независимо, че съдебната практика през годините е еднозначна.
- третия ми аргумент е - че и по стария ред, когато тези изисквания ги нямаше- ние пак процедирахме все едно ги е имало - винаги слагахме практика на ВС и другите съдилища и убеждавахме върховните съдии, че обжалвания акт е в противоречие с нея, с установеното и приетото.

Що се отнася до изискването жалбата до ВКС да е подписана и от адвокат - то това се прави за да има някакво експертно ниво, някаква гаранция за професионализъм. Не, че адвокатите не пишем неверни неща, то е ясно, че във ВКС съдът ще каже на едната страна, на единия адвокат - "Вие грешите" и ще отсъди в полза на другата. Но все пак- ако човек сам се "лекува" е по-вероятно да умре от болестта си.И лекарите грешат, но по-рядко :)

Старите дрехи и старите норми са ни Най по мярка

Новото ГПК беше създадено с идеята за по-бързо и ефективно правораздаване, за намаляване на излишните презастраховки и формализъм, които до голяма степен водят до загубване на интерес от резултата от делото.

Последните изменения на ГПК (ДВ, бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г.) обаче показват Обрат в намеренията на законодателя. Връща се стария „много-заседателен и твърде бумажен” ред на съдопроизводство, а ускоряването на процеса се концентрира върху фактическото премахване на третата инстанция.

Ще анализирам промените в няколко поста , като почна с измененията на чл.310 ГПК.

- Първото изменение е отпадането от Бързите производства за исковете „за упражняване на родителски права при разногласия между родителите в случаите по чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи” /при необходимо разрешение от родител за напускане на страната от детето/.

Отсега те ще се разглеждат по реда съвсем новия чл.127а СК – по Общия ред. Значи – бавно.

А тук се касае за сравнително спешни и неотложни случаи. Никой не иска разрешение за напускане на детето след две години примерно.А за след седмици, за след 1-2 месеца. Вярно е, че съдът може да допусне предварително изпълнение /ЗАБРАНА или РАЗРЕШЕНИЕ преди дори да е разгледал спора/, но това НЕ Е негово задължение. И не можем да разчитаме, че той ще го стори.

А случаите не търпят провлачване.

- Втората ЦЕДКА е поставено с новите на ал.2 и ал.3 на чл.310. Съгласно техните разпоредби бързо производство не се допуска ако ищеца или съдът са съединили в едно производство „бърз” и „не бърз” иск.

Като изключим наистина Точната ал.1 /където май всички трудови спорове са упоменати за „бързи”/ , то неудачно решение на т.2 във вр.ал.3 на чл.314 /даващо възможност за спиране на делото от ответника със завеждането на иск по общия ред и съответно – с обезсмислянето на бързото/ и някак безсмислието на т.3 и т.4 /недопускащи съединяване на иск за обезщетение с иск за преустановяване на определено нарушение/, то тези нови ал.2 и ал.3 дават възможност за все по-масирана атака срещу Бързото производство.

Необосновано според мен, но явно това е целта на законодателя.

Протеста на ЧСИ

Безспорно новите такси са проблем за взискателите. Защото това ще са поредните суми, които спазващ закона човек трябва да плати за да бъде изпълнено едно съдебно решение.
Той е плащал държавна такса за завеждане на делото, внасял е суми за експертизи, за призоваване в ДВ на криещ се ответник, адвокатски хонорари и т.н...
Държавата не осигурява ефективно правосъдие, съответно събираемост на вземанията.И трябва да понесе своята отговорност. Съгласен съм,че и нейния труд се заплаща, независимо дали дава писмени справки или електронни, Но тя трябва поне да Не товари взискателя с допълнителни разходи, направени поради неосигурената от нея ефективност.

Затова взискателя трябва да може да прави всички справки БЕЗ да плаща.Цената им да се събира от длъжника и то след като взискателя се удовлетвори от неговото имущество. Когато и да стане това.
Затова Не подкрепям протеста. Заради грешното му насочването.
Ето го и него.
http://www.focus-news.net/?id=f16974

Как да се спре „кражбата на фирма” ?

Безспорно - много по-практично е да се открадне Една фирма с няколко имота, банкови сметки на значителна стойност и друго ценно имуществото – отколкото поотделно да се краде всеки имот, сметка и т.н..
Случаите на „кражба на фирма” се увеличават постоянно и вече придобиват масово явление.
Начините за противодействие, предлагани засега са описани и в статията на в.ПАРИ:
http://www.pari.bg/article/2010/12/17/Koj_mi_e_brkal_vv_firmenoto_delo
Неефективни са.
Не мисля,че биха попречили или дори,че биха затруднили решилите да извършат фалшификация. Защото има много легални поводи да поискаш от нотариус или адвокат да получи от Търговския регистър данни за определено лице. И той да го стори и да ти ги предаде.
После е практически невъзможно да се установи кой – ти или нотариуса, е злоупотребил с получената информация и я е предал на трето лице, което се е представило за вписаното в Търговския регистър. Защото не се знае коя е самоличността на третото лице, пък и да се знае трудно би се доказало, че то е действало в съучастие точно с нотариуса или получилия от него личните данни.
За разкриваемостта на престъпленията не бива и да се говори, когато тя се използва като аргумент за намалява на тези кражби. Защото дори и тази разкриваемост да е 100%, то е ноторно известно, че извършителите винаги действат по нареждане на друго,неизвестно лице и прехвърлят резултата от дейността си на него.
Тоест – щетите, нанесени от заловения извършител са невъзстановими: парите са изтеглени и изчезнали, имотите и другото имущество е „осребрено” – продадено на неподозиращи измамата лица и т.н...

Затова единственото решение на проблема е – доказване самоличността с биометрични данни.
Така ПЕТЪР никога не може да се представи за ИВАН, а системата веднага ще открие,че той лъже – и кой е точно.
Всеки опит ще е неуспешен и всеки пробващ – идентифициран и заловен.

Проблема е – как да се извършва разпознаване на биометричните данни.
Безспорно в Агенцията по вписванията може да се осигури техническа възможност за снемане биометрични данни, като те се сравняват с тези за лицето, налични в базата данни на МВР – и така се установява самоличността на явилия се.
По сходен начин биха могли да постъпват и нотариусите.
Разбира се – това би създало затруднения и удължаване на процедурата, но сигурността в случая е приоритет.

Що е Независимост на Съдебната власт?

„Изброяването на известни права в Конституцията не трябва да се тълкува като отричане или омаловажаване на други Отредени за Народа права” / 9-та поправка на Конституцията на САЩ/.

Безспорно е.

Както е безспорно,че съдебната система категорично не спазва този принцип и винаги му се противопоставя. С аргумента, че е независима, съгласно чл.117 ал.2 от Конституцията.

Но Конституцията постановява, че:

„Чл. 1. (2) Цялата държавна власт произтича от народа.

(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.”

А суверенитета е изключителното право да се упражнява върховна власт.Над район, хора и т.н.

НЕДОПУСТИМО е съдебната власт, бранейки се с чл.117 ал.2 да присвоява суверенитета над всичко, включено в компетенциите й. Недопустимо е магистратите да не носят отговорност за своите действия. Дори и без да се променя чл.132 , то може да се предвидят достатъчно строги административни наказания за магистратите, дори и за минимални провинения – предвид това, че тяхната работа е от изключително значение за обществото, за престижа на България в света и т.н..

Затова аз считам, че Конституционния съд следва да бъде сезиран и да се произнесе с Тълкувателно решение, в което да даде тълкуване на чл.117 ал.2 /„Съдебната власт е независима.” / във връзката му с чл.1 ал.2 и ал.3 от Конституцията.

Следва да се прецезират и съответните разпоредби на Закона за съдебната власт с цел реализиране на един постоянен строг контрол над магистратите, съпроводен с много сериозни наказания при констатирани закононарушения от тях.

По интервюто на проф.ХРУСОНОВ

Знащите са Бездейни. Могат с часове да анализират пороци и грешки, но да се опитат да подобрят нещо - не ги търси за това. Отдавна повтарям, че магистратите, съдиите основно, следва да са основните творци на законите в страната. Но те не искат.
Щото им харесва сегашното положение или са малодушни,не желаят да излезнат на ринга.
Ето го и интервюто:
http://www.dnevnik.bg/intervju/2010/11/14/993179_prof_doncho_hrusanov_sudut_triabva_da_brani_grajdanite/