:)

“ Воинът на светлината не седи удобно в палатката си,наблюдавайки какво става по света;приема всяко предизвикателство като възможност да промени самия себе си.
Някои от другарите му цял живот протестират,че нямат избор,или пък обсъждат чуждите решения.Воинът обаче превръща мислите в дела.
Понякога избира погрешна цел и плаща безропотно цената на грешката си.А понякога се отклонява от пътя и губи много време,докато се върне към първоначалната посока.
Воинът никога не отклонява вниманието си.
…
За да постигне мечтата си воинът се нуждае от силна воля,а също и от способността да проявява себеотрицание;макар и да има цел,невинаги пътят до нея е такъв,какъвто си го е представял.
Ето защо воинът проявява дисциплина и състрадание. БОГ никога не изоставя чедата си – Неговите намерения обаче са неведоми и Той прокарва пътя чрез собствените ни стъпки.
Проявявайки дисциплина и себеотрицание,воинът се изпълва с ентусиазъм.Рутината не може да ни напътства във важни моменти.
….
Вървейки напред воинът си дава сметка за съществуването на трудности, които не е предвидил.
Ако реши да спре,за да изчака идеалния момент,той никога няма да помръдне от мястото си;нужна е малко лудост,за да направи следващата крачка.
И воинът проявява малко лудост.Защото в една война,както и в любовта,не е възможно да бъде предвидено всичко.
…
Воинът на светлината споделя своя свят с хората,които обича.
Старае се да ги насърчи да сторят това,което биха искали,но не смеят;в такива моменти се появява Противникът с две табелки в ръка.
На една от табелките пише: “Мисли повече за себе си!Запази си Божията милост,защото накрая ще изгубиш всичко!”
На другата табелка воинът чете: “Кой си ти,та да помагаш на другите?Нима не виждаш собствените си недостатъци?”
Воинът знае,че има недостатъци.Ала знае също така,че не може да израсне сам, дистанцирайки се от другарите си.
Тогава той хвърля на земята и двете табелки,макар и да си дава сметка,че в тях има нещо вярно. Те се превръщат на прах,а войнът продължава да окуражава човека до себе си."

/П.Коелю, “Воинът на светлината”/

Мотивацията е - Необходимост

"Именно психиката е причината за изключителните успехи на американеца. Наред с невероятната му физика и тялото, създадено като че специално за плуване. В детството си Фелпс е страдал именно заради физиката си - връстниците му се подигравали заради големите уши, изключително дългите ръце и непохватното държане. Въпреки това насочвал цялата натрупана у него отрицателна енергия в басейна и успял да превърне негативното в позитивно.

"Наричам Майкъл "машина за мотивиране". Хубаво настроение, лошо настроение, той канализира всичко в желание за победа", казва треньорът му Боб Бауман. "Той обожава да плува бързо и когато го направи, започва да тренира още по-усърдно. Той се мотивира от всичко, всяко нещо, което се каже за него, го кара да се представя още по-добре. Умението му да канализира енергията си е най-важното му качество." Точно умението да се изключва от заобикалящата го реалност го прави шампион, смята още треньорът.

"Открих това качество у него още като беше много малък. Когато реши, може да се концентрира само в едно начинание и нищо друго не го засяга. Като прибавим и ежедневните тренировки дори и на Коледа, виждаме защо постига тези успехи", обобщава Бауман."
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=539230

Това е откъс от статия за Майкъл ФЕЛПС,спечелил 8 златни медала на олимпиадата.
Безспорно има мнение,че трябва да търсим
“... пригодни за длъжността хора, създавайте им условия да разгърнат потенциала си, не разчитайте единствено на вътрешната мотивация, предлагайте достатъчно стойностни в очите на хората стимули и непрекъснато следете нивото на удовлетворение от труда, което изпитват тези хора.“
http://www.novavizia.com/2299.html

Според мен то се отнася повече за работодателите. А за работниците - като извинение от тяхна страна:
“Не действам,защото във фирмата няма условия за това“.

Според мен - ако наистина искаш да направиш нещо - ще го направиш.
И когато нещо ти липсва-ще го намериш,или ще превърнеш липсата му в твое предимство.
Като ФЕЛПС.
:)

Има стрес,Няма стрес

“ Често стресът е свързан с концентрирането на вниманието ни върху проблеми,а не върху решенията им. Ако концентрираш цялата си енергия върху проблема, няма да имаш сили и енергия за разрешаването му. Приеми съществуването на проблема и продължавай нататък с по-положителни стъпки.
Една нощ в началото на 90-те години,когато бях направил дълг от около един милиард, влязох в конферентната зала,където работеха моите счетоводители.
Настроението беше ужасно стресиращо.
Реших да пренасоча темата,разказвайки им за мои планове, свързани с бъдещи проекти, като им обяснявах колко мащабни ще бъдат те. Рисувах жива картина на успеха,такава,каквато я виждах.
Въпреки,че в началото моите счетоводители са си помислили,че съм изперкал от стреса, тактиката ми проработи.
Смених темата от агонизирането,като следствие на големия проблем към тема,свързана с бъдещето ни.
Сменянето на темата на разговора се превърна в повратна точка по моя път на съвземането.“

/ Д. Тръмп /

Конфликни клиенти

“При разбора на различните ситуации,възникнали при работа с конфликтни клиенти трябва да си отговорим на следните въпроси:

1.Коя е истинската причина за конфликтното поведение на клиента?

Ако решите,че това е защото те идват за да правят скандали,или че просто се държат по този начин значи, трябва да продължите да търсите отговора. Понякога не е зле „да влезем в кожата на клиента“. И тогава дръпнатият шеф с превръща в изморен и претоварен ръководител,а досадната мърмореща клиентка в самотна болна жена.

2.Кои мои фрази способстват за повишаване на напрежението? Защо?

Често на този въпрос е трудно да се отговори,тъй като не си спомняме дословно как се е развил диалогът. Затова мнозина препоръчват да си водим записки. Постоянната аналитична работа позволява да се отървем от погрешни ходове и ни дава възможност спокойно да получим отговор на всеки въпрос.

3.В каква степен критиката и недоволството на клиента са справедливи?

Понякога за повишаване агресивността на клиента спомага не един човек,а самата организация на работата вътре във фирмата- разкарване на клиента по много гишета,съзнателно даване на непълна информация,защото това “всички го знаят“ и т.н.

4.Какво ще направя,ако същата ситуация се повтори?

Той ще ни помогне да се подготвим за следващата сложна ситуация. “

/А.Баришева­/

Смирението и Активността

“Без смирение никога не ще можете да намерите онова,което аз наричам “зародиша на еквивалентната полза” при всеки неуспех. Във всяка несполука се съдържа нещо, което подсказва как можете да я преодолеете и даже нещо повече – да се издигнете над нея.
Например Р.Г.Льо Турно започнал като автомонтьор,но се провалил и се заловил със строителство. Неговата фирма беше един от под-изпълнителите на строителството на язовира “Хувър”. В хода на изкопните работи попадна на твърда скала,която блокира по-нататъшното строителство.Трудностите и застоите в борбата с твърдия камък струваха на Льо Турно всичко,което притежаваше.
Той не взе да обвинява всичко и всички,не започна да се оплаква от съдбата си,или от природните явления.
Пое изцяло отговорността върху себе си.След всеки провал намираше утеха в молитвите. Една вечер,докато се молел,открил в своето поредно поражение “зародиша на еквивалентната полза”. Решил да се залови с производство на машини,които могат да разкопават и най-твърдата скала.
Днес земекопните машини “Льо Турно” са известни във всяко кътче на света.Той притежава няколко машиностроителни завода,а състоянието му възлиза на милиони. Но историята на неговото смирение не свършва дотук. За да се отблагодари за прозрението, с което превърнал поражението си в победа той раздава голяма част от богатствата си на църквата и сам проповядва.
Смирението е положителна сила,за която граници не съществуват.”

/Наполеон Хил/

Живота в нас

"Земният живот на човека не е ли воюване?"
( Йов 7:1 )

"Не се молете за лесен живот. Молете се да бъдете по-силни хора.
Не се молете за изпитания според вашите сили. Молете се за сили според вашите изпитания.
Тогава свършването на вашата работа няма да бъде чудо, но вие ще бъдете чудото."
(Филипс Бруукс)

"Хората страдат не от това,което се случва, а от отношението си към случващото се."
( Монтен )

"Промяна в гледната точка понякога е достатъчна, за да превърне отегчителните задължения в интересна възможност."
(неизвестен автор)


" Да вземем човек, който се учи да плува. Докато усеща дъното под краката си, новакът с радост и с лекота изпълнява упражненията, които го задържат над водата, но ако се окаже на дълбокото, веднага потъва. Защо? Защото не умее да се справи със ситуацията (защото има неправилно отношение към нея). Този човек:
- панически се плаши да не потъне (емоционално е настроен за поражение);
- нищо не вижда, не чува (не може правилно да оцени положението си);
- пуска мехури, нагълтва се с вода (не умее да диша);
- мята се (не умее да координира движенията си);
- бързо се уморява (не е силен физически);
- не си се представя като човек, който плува (не е формирал в душата си образа на плувеца).

И обратно, човекът, който може да плува:
- духовно е безметежен (не се страхува от бездните под себе си);
- вижда вълните, брега, другите плувци, (т.е. способен е обективно да оцени обстановката);
- правилно диша;
- прави равномерни движения;
- не се уморява (пести енергия, почива);
- усеща се като плувец.

Последното е най-важно от изброеното, защото събира всички други в едно цяло - в монолит.
Образът на плувеца, подкрепен от горещото желание свободно и уверено да сече водните пространства, помага на онзи, който се учи да плува, да събере ведно придобитите навици от обучението и да стане властелин над водната стихия. Според това, доколко е ярък този образ и колко е голямо желанието му да плува, човек добива способността или да преплува море, или леко да се плацика в басейн, хванат за стената. Всеки, както се казва, може да избере каквото душата му иска."
(М.Норбеков)

Зачитащото внимание

Може би това е основната сила,която ни кара да се движим, да комуникираме.
Потребността другите да ни забелязват.
Затова някои от нас постоянно се оплакват,други обратното - се хвалят.
Едни,които могат да правят пари – се кичат с иначе безсмислено скъпи дрехи, коли, с грамадни бодигардове , и лъскави секретарки.
Други,не бизнесмени – обратно, казват:”Аз съм духовен човек, парите не ме вълнуват”.
Всеки показва някакъв “статус”,”висота”.
Явно обаче само с перчене нещата не стават. “По дрехите посрещат, но по ума изпращат”. Затова сме кариеристи. Атакуваме нечии сегашни постижения и искаме да ги надминем. За целта работим,работим,работим.

За Добро ли е това?

Мисля – да.Ако сутрин с усмивка тръгваме на работа, и с Усмивка работим,и кога ще дойде неделя не ни интересува.
Ако работим “със зор” – поне умираме млади – от инфаркти,инсулти и т.н..

Римляните са казвали: “Умри млад!”.
Познаваме много хора,отишли си на преклонна възраст,но Млади.
И аз искам да съм от тях.Няма да се пенсионирам НИКОГА.
:)