Живота в нас

"Земният живот на човека не е ли воюване?"
( Йов 7:1 )

"Не се молете за лесен живот. Молете се да бъдете по-силни хора.
Не се молете за изпитания според вашите сили. Молете се за сили според вашите изпитания.
Тогава свършването на вашата работа няма да бъде чудо, но вие ще бъдете чудото."
(Филипс Бруукс)

"Хората страдат не от това,което се случва, а от отношението си към случващото се."
( Монтен )

"Промяна в гледната точка понякога е достатъчна, за да превърне отегчителните задължения в интересна възможност."
(неизвестен автор)


" Да вземем човек, който се учи да плува. Докато усеща дъното под краката си, новакът с радост и с лекота изпълнява упражненията, които го задържат над водата, но ако се окаже на дълбокото, веднага потъва. Защо? Защото не умее да се справи със ситуацията (защото има неправилно отношение към нея). Този човек:
- панически се плаши да не потъне (емоционално е настроен за поражение);
- нищо не вижда, не чува (не може правилно да оцени положението си);
- пуска мехури, нагълтва се с вода (не умее да диша);
- мята се (не умее да координира движенията си);
- бързо се уморява (не е силен физически);
- не си се представя като човек, който плува (не е формирал в душата си образа на плувеца).

И обратно, човекът, който може да плува:
- духовно е безметежен (не се страхува от бездните под себе си);
- вижда вълните, брега, другите плувци, (т.е. способен е обективно да оцени обстановката);
- правилно диша;
- прави равномерни движения;
- не се уморява (пести енергия, почива);
- усеща се като плувец.

Последното е най-важно от изброеното, защото събира всички други в едно цяло - в монолит.
Образът на плувеца, подкрепен от горещото желание свободно и уверено да сече водните пространства, помага на онзи, който се учи да плува, да събере ведно придобитите навици от обучението и да стане властелин над водната стихия. Според това, доколко е ярък този образ и колко е голямо желанието му да плува, човек добива способността или да преплува море, или леко да се плацика в басейн, хванат за стената. Всеки, както се казва, може да избере каквото душата му иска."
(М.Норбеков)

Зачитащото внимание

Може би това е основната сила,която ни кара да се движим, да комуникираме.
Потребността другите да ни забелязват.
Затова някои от нас постоянно се оплакват,други обратното - се хвалят.
Едни,които могат да правят пари – се кичат с иначе безсмислено скъпи дрехи, коли, с грамадни бодигардове , и лъскави секретарки.
Други,не бизнесмени – обратно, казват:”Аз съм духовен човек, парите не ме вълнуват”.
Всеки показва някакъв “статус”,”висота”.
Явно обаче само с перчене нещата не стават. “По дрехите посрещат, но по ума изпращат”. Затова сме кариеристи. Атакуваме нечии сегашни постижения и искаме да ги надминем. За целта работим,работим,работим.

За Добро ли е това?

Мисля – да.Ако сутрин с усмивка тръгваме на работа, и с Усмивка работим,и кога ще дойде неделя не ни интересува.
Ако работим “със зор” – поне умираме млади – от инфаркти,инсулти и т.н..

Римляните са казвали: “Умри млад!”.
Познаваме много хора,отишли си на преклонна възраст,но Млади.
И аз искам да съм от тях.Няма да се пенсионирам НИКОГА.
:)

Миналото – в миналото!

“ Салвадор Дали вкусвал живота по неповторим начин. Щом се отегчал от живота,се разхождал в градината си на върха на скалите. Избирал идеална праскова,затоплена от слънцето,хващал я в ръка и се възхищавал на златистата й обвивка. След това отхапвал от нея само веднъж. Устата му се изпълвала със сладък сос.Вкусвал бавно. После изплювал отхапаното и хвърлял прасковата в морето. Смятал,че това е идеалният миг и е получил от него повече, отколкото ако изяде цяла кошница праскови.
До някаква степен,да съжаляваш е,като да искаш прасковата,която току-що си изхвърлил. Няма я,а ти си изпълнен с разкаяние. Ще ти се да не си я хвърлял.Искаш си я обратно.
Смятам,че едно от нещата,които помагат да уловиш мига,е да не съжаляваш за нищо.
Съжалението те дърпа надолу,задържа те в миналото,докато трябва да вървиш напред.
Трудно е да изгубиш в бизнессделка,но е по-трудно да се измъчваш от вина. Всички правим неща,които ни се ще никога да не сме правили.Понякога ни се струват големи грешки,но погледнем ли назад, се оказват малки. Съжалението,което води до чувството на вина, положително не би ти позволило да спиш нощем.
Но смятам,че миналото си е минало. Не можеш да го промениш. Затова дори понякога да сбъркаш,няма смисъл да съжаляваш. Трябва да вървиш напред!”

/Ричард Брансън/

Бързо до същността

"Един човек,който анализираше техниката ми на водене на преговори,стигна до заключението,че там обикновено имах предимство,защото съм стигал до същността на нещата много по-бързо от когото и да било друг.
И това е така,защото преди да почна да говоря аз си представям сделката.Знам я до най-малки подробности. Разбирам от какво точно се нуждая,какво търся,как искам да се процедира и докъде мога да стигна.
В бизнеса няма място за брътвежи,художествени отклонения и празни приказки, независимо колко високо мнение имаш за собственото си красноречие.Каквото и да вършиш,бъди кратък,експедитивен и бързо стигай до същността.Повечето хора се измъчват,когато им се налага да изслушват безкрайно дълги проповеди. И така многословните човеци отблъскват от себе си онези,които ги слушат.
Забелязал съм,че несигурните в себе си хора често са многословни, когато се опитват да убедят другите в значимостта си или в това колко много знаят.
Да можеш са кондензираш мислите си е голяма техника както при говоренето,така и при писането. Всичко в повече може да е само загуба на време или пък да причини объркване.
Аз предпочитам да говоря простичко и ясно."
/Доналд Тръмп/

Движещите сили

“Човек може да успее почти във всичко,към което изпитва неограничен ентусиазъм”
/Чарлс Шваб/

“Думата ентусиазъм води началото си от гръцката дума enthous,която означава “вдъхновен”, и именно това се случва,когато сте изпълнени с ентусиазъм – вдъхновени сте.

Всичко се променя.

Цялото ви същество се изпълва със сила по един необясним начин и правите неща, с увереността на човек,който не може да се провали. Очите ви блестят, думите ви са силни,дребните ежедневни проблеми и досадни източници на раздразнение се отхвърлят бързо и без усилие.

Още повече – хората,които контактуват с вас също усещат ентусиазма ви. Те са привлечени от него. Той е заразителен и почти винаги има магическата способност да въздейства на хората,които са около вас “
/Джон Кехоу/

“Изпитвал съм това чувство през всеки етап на кариерата си. Така започвам всеки успешен проект. Считам вълнението за знак. Ако не го изпитам,отминавам дадената възможност,дори и да се размина с големи печалби.

Ентусиазмът ми ме кара и да се уча.

Иска ми се животът ми да протече така,че всеки ден от него да е пълен с открития. Често си мисля “Какво ли ще науча днес?” Чудесно е да започваш деня с такава мисъл.Учейки,аз се чувствам прекрасно,чувствам се тонизиран, енергичен, пълен с живот.”
/Доналд Тръмп/

Щрауси,вицове,истини ;)

Попитали Радио Ереван: “Има ли в България щрауси?”, “Да. В търговското им право.”

Доказателството явно е дискусията по предложението за намаляване на капитала на ООД и АД.
Последни новини по случая от първоизточника:
http://www.martindimitrov.com/?p=337

Тезите са две:
ЗА/ - намаляването на изискуемия капитал ще бъде облекчение за малкия и среден бизнес. Икономиката щяла да стане по-конкурентноспособна.
ПРОТИВ/ - ще се създадат фирми-фантоми. Няма да има никаква сигурност за кредиторите им.

По мое лично мнение – аргументите и на двете страни са несериозни.

Фирми фантоми има и сега.Всъщност капитала дава НУЛЕВА гаранция,че ще си събереш дълговете.
Гаранция по всеки договор дават обезпеченията към него, и в известна степен репутацията на търговеца.
Успееш ли да постигнеш обезпечение, и да убедиш другата страна да си изпълни задълженията – тя ще си ги изпълни.
Ако искат да те мамят – начини достатъчно.
Всъщност – капитала ползва само банките – с парите ти работят, такса за удостоверение взимат…..Жив е живота. ;)
Риска е нормално състояние – Примерно и сега стоки за хиляди левове се предоставят на лица негарантиращи нищо – шофьори на тирове. Гаранцията е не човека - а Застраховката.

Безспорно е също така,че и аргументите “ЗА” са несериозни.
От една страна – бизнес може да се почне и със стотина лева – като ЕТ. От друга – ако никой не ти дава 5000лв. заем за 30 дена, то явно представляваш сериозна опасност за бизнеса. : )))
От трета – не капитала е проблем сега – а административните процедури наложени от държавата.

Ако действително законодателят има желание да “Усмихне “ икономиката,то може да го направи като:
А/ Отмени изискването за капитал – и остане само държавната такса – двойно,тройно…. спрямо сегашната и
Б/Процедурата по регистрация е следната:
Б.1 Запазваш си име: по Интернет, или в банка,или в съд,или при адвокат,счетоводител,нотариус – по същия начин както сега.
Б.2 Създават се образци, с празни полета, в които се вписват имената /на съдружници, на фирма,на управител/, седалището и адреса на управление.За предмет на дейност – “всяка … незабранена от закон.”
Б.3 Подписа се полага пред лицата по т.Б.1 и те придвижват документите – както сега правят нотариуси с нот.актове.

Безспорно – тази процедура максимално ще улесни бизнеса, ще доведе по приходи в бюджета, до намаляване на разходите му.
От друга страна – не виждам сериозни аргументи против.
Дали името ще се запазва на едно гише в София или на 70 – няма разлика. Във втория случай липсват опашки.
Документите за регистрация са унифицирани от практиката. Такива бланки навсякъде в нета.
Попълването им и сега се извършва от адвокати или счетоводители. Не е проблем да им се даде възможност да заверяват подписи.

Тази процедура ще я ползват само лицата, които не притежават електронен подпис.
Обаче отпадането на капитала ще ползва всички.

Големия взрив

"1. В началото беше Словото. И Словото беше с Бога. Това, което бе Бог, беше Словото;

3. Всичко бе създадено чрез него и нищо не бе създадено без него."
/ Йоан/



"Докато хората не се заемат с търсене извън нашата система, те няма да намерят нищо толкова удобно за живеене, колкото Земята."
/Стивън Хокинс/

"Прав си ако кажеш,че можеш,прав си ако кажеш и че не можеш.Най-добре е да мислиш,че можеш и да направиш така,че да стане."
/Хенри Форд/